Пол Дохърти - Притъмняващото небе

Фаворитът огледа присъстващите умолително. Съчувствах му — положението му действително беше ужасно. Едуард се обърка още повече и запелтечи, че Гавестън не можел да замине сам — трябвали му придружители, които да гарантират сигурността му.

Най-накрая Дънивед предложи услугите си. Изабела ме погледна с крайчеца на окото си и едва доловимо ми кимна. Включих се неохотно. Тримата Бомон също се писаха доброволци. След срещата двете с господарката ми останахме насаме и тя ми благодари.

— Така е най-добре, Матилда — погали ме кралицата по косата, а после постави длани от двете страни на лицето ми. — По този начин съпругът ми ще се убеди, че не съм изгубила вяра в благополучния изход от всичко това. Ти и Дьо Монтегю трябва да придружите Гавестън.

— И? — попитах.

— Да си отваряте очите на четири — отвърна ми тя.

Опитах се да си представя Гавестън, затворен в замъка Скарбъро.

— Ами кралят?

— Кралят не може да изостави кралството си и да се затвори в Скарбъро — каза уморено Изабела. — Едуард трябва да замине на юг и да се опита да си осигури подкрепа. Може да поиска заеми от лондонските търговци. Аз… — тя извърна поглед и в онзи момент аз си дадох сметка какво предстоеше да става.

— Скарбъро ще бъде обсаден, нали? — попитах. — А кралят не иска той или вие да попаднете в ръцете на графовете.

— Продължавай.

— Но някой все пак трябва да преговаря с тях. А кой би бил по-подходящ за целта от изповедника на кралицата и най-доверената й придворна дама, посветена в кралските дела?

— Така е, Матилда, права си.

— Ами тримата Бомон? Сигурна съм, че те сноват между двата лагера.

— И това е вярно — промърмори Изабела. — Милите ми братовчеди, тези вечно изплъзващи се хитреци, винаги са гледали само собствения си интерес.

— Възможно ли е те да са били предателите в Тайнмаут? — попитах.

— Нищо чудно, особено като се има предвид онова копче с герба им, което ми каза, че си намерила до входа на костницата. Бомон със сигурност кроят някакъв свой план.

— Но защо им е трябвало да ви предават на шотландците?

— Не знам — усмихна се накриво Изабела. — Може би за да впечатлят Брус и да спечелят благоволението му. Владенията на Бомон в Шотландия са изключително доходоносни. Семейството им притежава огромни площи обработваема земя, тучни ливади, гъсти гори и множество пълни със сьомга потоци.

— А аквилите? — попитах. — Възможно ли е Бомон да са виновни за смъртта им?

— Мила ми Матилда, Анри Бомон е толкова вероломен, че стига да пожелае, той може да засрами и Иуда. Да, те се въртят около английския трон и се умилкват на краля и на Гавестън, но в крайна сметка, мислят само за себе си.

— Но какво биха спечелили от смъртта на аквилите?

— Отслабване на защитата на Гавестън. Не е ли това начинът на действие при всяко едно покушение? Първо да се премахнат пазачите?

— Quis custodiet custodes? — цитирах аз известния афоризъм на Ювенал: „Кой ще пази пазачите?“ 64 64 Цитатът е от шестата по ред сатира (от общо 16, достигнали до нас) на древноримския поет и сатирик Децим Юний Ювенал (стихове 347–348). Сатирата е посветена на жените, а крилатата фраза се отнася до неверните съпруги. Според автора е безсмислено човек да назначава пазачи, които да вардят жена му, тъй като тя ще съблазни първо тях. — Б.ред. .

— Много точно казано! — Изабела пристъпи по-близо до мен и аз се загледах в прелестното й лице, обрамчено от бяла пребрадка, в съвършената й кожа, сини очи и алени устни. — Опознах съпруга си добре, Матилда, и смея да твърдя, че знам какво става в душата му. Той е самотен и уязвим. Майка му Елеонор е починала още докато той е бил невръстно момче. Старият крал е бил твърде зает да коли шотландците и да заговорничи срещу баща ми, за да се грижи за сина си. Вследствие на това в сърцето на съпруга ми е останала огромна празнина и аз не мисля, че ще успея да я запълня. Гавестън обаче би могъл. Естествено, че Бомон ще искат да го премахнат. Но и тук като в шаха, Матилда, трябва да се отстранят първо пешките. Чак тогава по-важните фигури стават уязвими.

— Значи убийците отстраняват аквилите един по един и така се промъкват все по-близо до Гавестън? Да, нищо чудно да са Бомон. Те със сигурност смятат фаворита за огромна пречка пред собствените си амбиции.

— Точно така — притисна пръст към устните ми Изабела, — точно така, Матилда. Ако Гавестън бъде отстранен, кой ще заеме мястото му в сърцето на краля? Някой Бомон? За това ли мечтаят те? — тя замълча, а после добави сухо. — Един Бог знае. Така или иначе, моите мили братовчеди гледат само собствения си интерес — кралицата извърна поглед, мърморейки си нещо под носа, а после ми кимна и бързо излезе от стаята.