Пол Дохърти - Притъмняващото небе

— Вече четири години сме заедно, Матилда, но ето че дойде време да се разделим. Някога домакинството на Изабела ми осигуряваше идеалното прикритие, но сега вече всички знаят, че съм тамплиер. Сигурно и сама се досещаш, че трябва да бягам и че това може да се наложи всеки момент.

Кимнах.

— Особено сега — той си пое дълбоко дъх. — Както знаеш, Орденът на тамплиерите в Англия и Уелс беше напълно унищожен. Онези от членовете му, които не бяха заловени, се укриват. Агентите на Филип ни преследваха през цяла Франция, Ено и Фландрия, стигнаха дори отвъд Рейн. Но ето че Брус най-после ни даде убежище и сега тамплиерите от Англия, Уелс и Ирландия се стичат в Шотландия. Идват и от по-далеч — от Франция, Кастилия, Арагон, Италия и Рейнската област. Тези мъже са се крили с години, Матилда. Същевременно до слуха им непрекъснато са достигали страховитите истории за зверствата, на които са били подлагани братята им из тъмниците на Лувъра и навсякъде другаде из Франция. Чували са за разпъването и обесването, за изгарянето и сваряването, за отрязването на крайници и избождането на очи, за отсичането на уши… — той сниши глас. — Но ти вече знаеш всичко това. Тамплиерите са в кръвна вражда не само с Филип и министрите му, но и с неговите роднини, а това включва и кралицата. Сега те се събират в Шотландия и сърцата им преливат от гняв, а ушите им кънтят от потресаващите истории. Те искат мъст, Матилда — за миг Дьо Монтегю замълча, а после продължи. — И така, Брус изпратил на юг два отряда. Първият се предвождал от Джеймс Дъглас, опитен и безпощаден боец, а вторият…

— От Естивет, водача на тамплиерите — довърших аз.

Дьо Монтегю кимна.

— Естивет разполагал с двеста-триста войници, чийто брой непрекъснато нараствал, тъй като към тях се присъединявали и множество шотландски тамплиери, както и хора от армията на Брус, симпатизиращи на каузата ни. Преминавайки през пустошта, отрядът им не срещнал никаква съпротива и се придвижвал бързо. Единственото желание на Естивет и другарите му било да намерят нокталиите, да ги въвлекат в битка и да ги избият до крак. Знаехме, че шайката на Лисабонеца се е настанила в Тайнмаут, а после на Озъл му хрумна да се престори на техен водач. Онзи страхливец Александър от Лисабон лесно захапа стръвта.

— И тамплиерите избиха хората му, така ли? — попитах.

— До един. Разбира се, с изключение на войника, комуто беше позволено да се завърне от бойното поле, за да разкаже за случилото се. Александър от Лисабон и нокталиите бяха разкъсани на парчета, а труповете им — захвърлени из близките блата. Доспехите, оръжията и конете им минаха в наше владение. Тамплиерите в Шотландия много ще се зарадват на тези новини, докато Филип Френски вероятно ще побеснее.

— Тамплиерите участваха ли в нападението срещу кралицата в Тайнмаут?

— Не — бързо отговори Дьо Монтегю. — Озъл никога не би се съгласил на това. Освен това се срещнах с него — Ирландеца все още се подвизава в Англия — и той ми се закле върху кръста и образа на Христа, че нашите братя не са замесени в този заговор. Това е най-свещената клетва за един тамплиер, така че аз му вярвам. В шотландския двор обаче се говори — Дьо Монтегю се наведе през масата, а гласът му се сниши до шепот, — че Гавестън имал доста силно влияние над краля. Носят се и слухове, че атаката в Тайнмаут е имала за цел кралицата да бъде взета за заложница.

— И да бъде използвана като разменна монета в пазарлъците със съпруга й?

— Разбира се.

— Ами предателят? Кой е бил?

— Никой не знае. Някои споменават името Бомон.

— Невъзможно! — възразих аз. — Те са роднини на кралицата, пък и подобна постъпка би ги запратила в немилост…

— Слушай, Матилда, когато става дума за богатства и земи, не може да се вярва на никого. Някои от английските лордове, които имат владения в Шотландия, вече застанаха на страната на Брус. Защо да не го сторят и семейство Бомон?

Сведох поглед и се замислих. Тези Бомон действително будеха подозрения. Как така се бяха измъкнали от Тайнмаут невредими? Възможно ли беше да са имали някаква тайна договорка с Брус?

— Сигурен ли си, че нападателите ни не са искали да убият кралицата? — попитах.

— Разбира се. Помисли, Матилда. Изабела е кралица на Англия и принцеса на Франция. Ако я беше взел за заложница, Брус можеше да поиска помощ от баща й и същевременно да настоява Едуард да се оттегли от Шотландия, отказвайки се от всичките си претенции.

— Така е, прав си — побързах да се съглася аз, — но не в това е проблемът, Бертран. Истинската загадка е кой стои зад този заговор. Кой друг, освен тримата Бомон, кой друг би могъл да се облагодетелства от него? — направих пауза. — Какво ще кажеш за графовете? С отвличането на кралицата те биха могли да накарат Едуард да предаде Гавестън. Ами Филип Френски? На него би му доставило огромно удоволствие да види зет си унижен. Освен това ако Изабела беше заловена, той можеше да си я прибере обратно във Франция. Така щеше държи в ръцете си не само нея, но и бъдещия наследник на английския трон. Едуард щеше да стане за посмешище, а Гавестън — по-уязвим от всякога. Хората пък щяха да решат, че така Бог наказва краля заради непристойните му отношения с фаворита.