Пол Дохърти - Притъмняващото небе

— Уитби е обикновено рибарско селце, но на скалите над него се намира един доста голям женски манастир — той се усмихна. — Сигурен съм, че игуменката ще ви приеме с радост и ще ви осигури отлични условия за пребиваване.

Късно следобед „Крилатият дракон“ действително влезе в заливчето на Уитби и господарката ми моментално настоя да бъде свалена от кораба. И така, лодките ни откараха на брега. Един вестоносец веднага потегли към величествените постройки на „Света Хилда“, които бяхме зърнали още от морето, за да съобщи на игуменката, че пристигаме. Не след дълго група монахини в тъмносиви одежди и няколко слуги от манастира дойдоха да посрещнат кралицата на пристанището и да я отведат в покоите, които й бяха приготвили набързо. До онзи момент аз не бях мислила за нищо друго освен за опасността, която бяхме избегнали на косъм, и едва тогава осъзнах, че съм уморена и че сигурно изглеждам ужасно мърлява и раздърпана.

През следващите три дни се отдадохме на пълна почивка. Стаите, в които ни настани игуменката, бяха просторни и удобни и ни осигуриха невероятно спокойствие на фона на кошмарното бягство от Тайнмаут и бурята, която се завихряше около трона на Англия. Дните минаваха. От манастира потеглиха множество вестоносци, яхнали най-бързите коне от конюшнята на игуменката. Освен това изпратихме куриери до капитана на „Крилатият дракон“, който сви три пъти платната на кораба си в чест на Светата Троица и отплава от Уитби. След няколко дни се върна и веднага отиде да докладва на кралицата.

Аз определено се радвах, че съм далеч от Тайнмаут. Манастирът „Света Хилда“ се оказа чудесно място за почивка, сред чиито красоти Изабела спокойно можеше да си отдъхне. Облицованите ни с дъбова ламперия стаи бяха богато обзаведени, градините бяха изпълнени със зеленина, а вътрешните дворове осигуряваха чудесна сянка през слънчевите дни, които се заредиха един след друг. През повечето време аз стоях в лечебницата и помагах в грижите за ранените или пък пълнех гърненцата и бурканчетата си с разни лекове. Дьо Монтегю помоли кралицата за разрешение и замина по някакви свои дела; същото сториха и аквилите, които наеха коне и препуснаха по дирите на господаря си. През манастира непрекъснато минаваха пътници, които донасяха какви ли не слухове, но Изабела така и не издаде намеренията си. Господарката ми определено владееше изкуството на дворцовите интриги. Като дете тя беше понасяла невероятни гаври от страна на тримата си братя и се беше научила на търпение. Разбира се, това беше само временно — под усмивката и любезното си държание тя кроеше коварни планове. За съжаление, не ги споделяше с мен. И така, аз се ограничавах до грижите за здравето й. Един ден кралицата ми позволи да я прегледам и за мен беше огромно облекчение да открия, че въпреки изпитанията, през които бяха преминали, тя и детето в утробата й бяха добре. Външно Изабела приличаше на крехко цвете, но всъщност беше изключително устойчива. Тялото и духът й бяха в отлична форма. Е, коремът й вече доста беше наедрял, съпътстваха я и обичайните за бременните болежки, но такива дребни проблеми не можеха да стреснат господарката ми. През повечето време кралицата си стоеше в стаята и диктуваше писма на писарите си или пък се съвещаваше с Дънивед. Когато излизаше, отиваше да се срещне с игуменката и послушничките й или пък се появяваше в трапезарията на манастира и започваше да играе ролята на добра господарка. С всичко това Изабела целеше да се предпази, но не само — стената, която издигаше пред себе си, служеше и като прикритие за коварните й планове.

Междувременно кралицата почти не общуваше с мен, като изключим онзи път, когато ме повика, за да ме разпита за Тайнмаут, нокталиите и смъртта на аквилите. В последния ден от април обаче тя най-после се почувства готова за разговор и покани мен и Дънивед в личните си покои — богато наредено осмоъгълно помещение. Вътре имаше лъскави дъбови столове, писалище, умивалник и няколко кожени кресла, поставени пред покрита камина. Над нея пък беше окачен пищен гоблен, разказващ чудната история на Кедмон 57 57 Най-ранният известен английски поет, живял в манастира в Уитби по времето на света Хилда (VII в.). — Б.пр. , който се превърнал от обикновен пастир в нежен поет. От двете страни на гоблена имаше разкошни картини в червено, златно и черно, които изобразяваха сцени от живота на света Хилда и други големи светци от северните графства. Тежката врата беше залостена и заключена. Тъмночервената кожена завеса беше спусната, а черно-белите плочки по пода бяха покрити с дебели килими — сякаш кралицата беше искала да заглуши всички възможни звуци отвън, пък и отвътре. Украсените с религиозни символи стъкла на малките еркерни прозорци бяха позлатени и омекотяваха още повече лъчите на залязващото слънце. Изобщо мястото беше много подходящо за провеждане на тайни съвещания.