Пол Дохърти - Притъмняващото небе

Именно този контраст ми натежа и когато се върнахме от пущинака във францисканския манастир, ухаещ на билковите настойки, с които добрите братя лъскаха каменните подове. Първата ми работа беше да си поговоря с шамбелана Будон, който високомерно ме осведоми, че кралицата се е оттеглила на съвещание с краля и неговите съветници, тоест — с Гавестън. След като го разпитах по-подробно, разбрах, че аквилите са се събрали в розовата градина на игумена и празнуват завръщането на Джефри Ланъркост от Шотландия. Един послушник ни заведе дотам. Градината беше райско място с отлично поддържани цветни и билкови лехи, свежи полянки и покрити със зеленина беседки и алеи. В центъра на всичко това беше оформен кръг от бял камък, около който бяха подредени няколко пейки, отрупани с възглавници, и още толкова седалки, покрити с мека трева. Наблизо имаше фонтан, изваян във формата на Иесеевото дърво 35 35 Обичаен елемент в Средновековното изкуство. Изобразява се като разклонен свещник и представлява родословието на Иисус — потомък на Иесей през сина му — цар Давид. — Б.пр. , който изливаше струите си в корито от сив камък, пълно със златни рибки. Именно там бяха насядали петимата аквили. С тях беше и брат Стивън Дънивед. Момчетата на Гавестън си бъбреха и се смееха, а доминиканецът подръпваше струните на виолата си, вещо имитирайки изкуството на менестрелите. Компанията се допълваше от дяволските изчадия Бомон — нечестивата троица, въплъщение на злото! О, да, в онези ранни месеци на 1312 година ми предстоеше доста добре да опозная Анри, брат му Луи и сестра им Изабела, станала по-известна като лейди Вески след брака си с някакъв злочест благородник. Бомон бяха деца на Европа — във вените им течеше английска, френска, испанска и сицилианска кръв, а според слуховете — и адска. Когато им изнасяше, Бомон можеха да се преструват на очарователни, любезни, благородни и дори храбри. В действителност обаче и тримата бяха невероятни лицемери и всеки миг можеха да ти забият нож в гърба. За пари и земи бяха готови на всичко.

В онзи далечен ден Бомон седяха в розовата градина плътно един до друг. Анри носеше зелен жакет, украсен със златна лилия, снежнобяла батистена риза, поръбена с брокат, и впити панталони, под които се очертаваха яките му крака, обути в кастилски ботуши с шпори. Лейди Вески беше облечена в рокля със същия хералдически символ и сребърни кантове по краищата, на раменете й беше наметнат тъмновиолетов плащ, а косата й беше прибрана под бяла пребрадка със светлосин воал. Тази жена може и да се носеше като монахиня, но в действителност имаше сърце на куртизанка. Макар че беше свещеник, Луи също беше облечен богато — черното му августинско расо беше изработено от най-фина вълна, обущата му — от мека кожа, а сребърният шнур, вързан около закръглената му талия, беше обсипан със златни украшения. И тримата имаха огненочервени коси, бяла кожа, нагли луничави лица и леко дръпнати светлозелени очи, в които винаги гореше подигравателно пламъче. Аквилите бяха свалили жакетите, плащовете, портупеите и ботушите си и седяха от двете страни на семейство Бомон само по туники, ризи и тесни панталони в най-различни цветове. Беше късен следобед, така че орлетата на Гавестън вече си бяха хапнали и пийнали до насита и сега се бяха отдали на почивка. По земята се търкаляха множество кани, бокали и подноси. Две от хрътките на Гавестън се разхождаха сред остатъците и душеха парчетата печени пъдпъдъци, резените шунка и неузрелите плодове. Иззад живия плет се носеха крясъците на паун, а над бълбукащия фонтан се стрелкаха първите пролетни лястовички. Щом ни видя да влизаме в градината, Дънивед ни се усмихна и продължи абсурдната си песничка:

Компанията в розовата градина посрещна стихчето с весел смях. Дънивед обаче забеляза мрачното ни настроение и прекъсна представлението си.

— Ето го и скелета на пиршеството 36 36 В Древен Египет по време ни пир поставяли на видно място скелет, който да напомня на присъстващите за смъртта. — Б.ред. . Защо така сте оклюмали? Мистрес Матилда? Мастър Бертран? Какво има? Да не би да имате някакви новини за Ланкастър?

Анри скочи на крака и леко наклони главата си назад.

— Да не би този кучи син да е минал в настъпление? — попита той, поглеждайки към брат си и сестра си.

Семейство Бомон беше дълбоко предано на краля, но според Томас Ланкастър членовете му трябвало да бъдат изпратени в изгнание, тъй като имали „пагубно влияние върху негово величество“ и му давали „много лоши съвети относно управлението на кралството“. В действителност те просто се възползваха от благоволението на Едуард и то с пълни шепи.