Пол Дохърти - Притъмняващото небе

— Крайно време е — просъска Изабела, седнала в края на огромното си легло — лорд Гавестън да замине за някъде и да не се връща повече. А сега ме чуй, Матилда — тя се заигра със златистите пискюли на кувертюрата. — Графовете ще се опитат да ни хванат в капан. Трябва да имаме готовност за бягство.

— Ами разговорите ви с краля и Гавестън? Те не доведоха ли до нещо? — попитах я аз.

— До какво могат да доведат разговорите с двама глупаци? — сопна ми се Изабела. — Плановете на Едуард са направо безумни. Кани се да се изправи срещу великите лордове, да се съюзи с шотландските бунтовници и дори… — за миг господарката ми замълча. — Да, кралят поиска подкрепление дори от възлюбения ми баща. Но това са пълни глупости! — тя махна с ръка. — Аз съм enceinte 37 37 Enceinte (фр.) — бременна. — Б.пр. , за Бога! Би трябвало да си почивам в някоя градинска беседка в Шийн, Уиндзор или пък в Уестминстър, а не да тичам из пущинаците като някой подплашен заек — тя ме погледна право в очите. — Небето притъмнява, Матилда. Време е да сложим край на тези щуротии.

И така, с тази кратка реплика заровете — фалшиви или не — бяха хвърлени и за Изабела вече нямаше връщане назад. По онова време обаче аз все още не си давах сметка за трагичния начин, по който можеше да свърши играта. Задълженията ми в двора бяха да съветвам и да предпазвам господарката си. Понякога си имах работа със зловещи тайни и страховити сенки, но те се размиваха сред останалите ми задачи, които никак не бяха малко — домакинството на Изабела се беше разраснало неимоверно. Тя беше domina 38 38 Владетелка, господарка (лат.). — Б.пр. на огромни имоти както в Англия, така и във Франция. Разполагаше със своя собствена хазна, канцелария и счетоводство. Отделните звена на домакинството й се оглавяваха от кралски чиновници като Уилям Будон, Джон де Флийт и Ебюло дьо Монтибю. За нея работеха трима готвачи, двама аптекари и цял куп шамбелани, отговорници за провизиите, специалисти по подправките, церемониалмайстори, коняри, перачки и миячки. Сандъците и ковчежетата й бяха пълни със скъпоценности, като се започне от пръстена на свети Дънстан 39 39 Епископ на Лондон и архиепископ на Кентърбъри през X в. — Б.пр. , та се стигне до разкошна колекция от фламандски платове. Изабела притежаваше соколи, ястреби, хрътки, товарни коне, бойни коне и дребни ездитни кончета. Разбира се, аз не се включвах пряко в домакинските дейности, а само съблюдавах те да се изпълняват според желанията на господарката ми. След Великден например се грижех да не се палят огньове, огнищата да бъдат почистени и украсени, а на прозорците да се окачат ленени завеси за предпазване от пролетните ветрове. Особено зорко следях какво става в кухните и в складовете за провизии — на трапезата на Изабела в никакъв случай не трябваше да попада развалена или замърсена при приготвянето храна. Настоявах всички слуги, които сервираха отвъд великолепната златна солница 40 40 Тоест на високопоставените сътрапезници, чиито места били отделяни от останалите със солница. — Б.ред. с форма на кораб, да мият ръцете си редовно и да поддържат чисти съдовете и приборите, предназначени за кралицата.

Имах някои задължения и извън домакинството. Настаняването на кралския двор във францисканската обител привлече цял легион от просяци — кои истински, кои мними — които се тълпяха пред портите на манастира и молеха за милостиня. Подаянията, отпускани им от кралицата, бяха моя грижа. Обикновено се заемах с тази дейност сама, но нерядко се случваше да я възложа и на някой друг. Между просяците имаше един мъж, който се открояваше сред останалите. Наричаше се Поклонника от Пустошта и нямаше как да остане незабелязан — кльощав тип с мрачно изражение, безумен поглед в ококорените очи и огромен родилен белег от дясната страна на лицето. Сигурна бях, че е ходил в Утремер и е прекарал немалко време под палещото слънце на Палестина. Гласът му беше плътен, а поведението му — властно. Често го виждах, а веднъж свещеникът, който раздаваше подаянията, дори ми докладва, че Поклонника имал безочието да поиска среща с господарката ми или с „някой от нейния ранг“. Разбира се, получи отказ. Имахме си по-важни неща за вършене, но аз все пак не забравих настоятелния поглед в очите на просяка и гръмовния му глас. По онова време все още не знаех каква съществена роля му е отредена в жестоката пиеса, която се разиграваше край нас, а и програмата ни беше толкова натоварена, че не ни оставаше време дори да се замисляме над подобни молби, а камо ли пък — да ги изпълняваме.