Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

В края на краищата отговорността на фараона била да установи и поддържа божествения ред на земята и веднъж в годината царят плавал по Нил на царската си ладия, като участвал в мистерийна пиеса, с която осигурявал триумфа на доброто над злото на земята. Пиесата се основавала на мита за Озирис и е най-старата записана драма в света. Тя се казва „Триумфът на Хор“, както е издълбано на стената на храма на Хор в Едфу, Южен Египет, фараонът играел ролята на бог Хор.

Жречеството

Египет се разраствал, а фараонът, зает с управлението на увеличаващата се администрация, вече не можел да посещава всеки храм, за да поднася необходимите дарове на боговете и да произнася богоугодни молитви, още повече, че храмовете били доста. Всеки град си имал божество, което да го закриля - богът крокодил Себек, богът с глава на ибис Тот, богът сокол Хор. Стотиците египетски богове из храмовете по протежението на Нил били кой от кой по-високопоставени в йерархията.

Необходими били хора, които да заместват фараона в светилищата на боговете, които да принасят дарове и да казват молитви с пожелания за успешно пътуване на слънцето през нощта. И така в ранната египетска история били избрани неколцина мъже, които да казват молитви и да изпълняват ритуали вместо царя. Това били египетските жреци. Те играели важна роля за религията, но не допринасяли с нищо за икономиката на нацията. Жреците били лукс и белег за просперитета на Египет. Тези заместници на фараона наложили модел на поведение на жречеството за хиляди години напред.

Когато говорим за египетските жреци, не бива да ги приемаме за съвсем чисти духовни служители на боговете. Тези мъже можели да бъдат безскрупулни, способни да творят зло, а в подобна голяма бюрократична система възможностите за това били много.

Ролята на главния жрец на храма обикновено се унаследявала. Разполагаме с автобиографии на жреци, които казват, че тази длъжност преди се е изпълнявала от баща им и дядо им - пророк на бог Мин, главен жрец на Амун и т.н. При толкова многобройно жречество имало много възможности за способни и амбициозни млади хора да се издигнат на върха. Главният жрец на даден храм управлявал нивите, овощните градини и едрия добитък на храма - това е административна длъжност, която способствала за голямо лично богатство и власт. Заедно с длъжността главен жрец идвали имоти, слуги, подаръци, подкупи и всички други капани за благородниците. Вторият и третият пророк на бога били подчинени на главния жрец, а под тях стоели безкрайни жречески чинове и касти - йерархия, която може да съперничи на всяка голяма съвременна корпорация.

Различните клонове на жречеството били в жестока борба помежду си, като всеки отстоявал, че неговият бог е по-велик и търсел специалното благоволение на фараона заедно с наградите, които произтичали от него. В Мемфис, близо до днешно Кайро, главният бог Птах, който създал вселената, бил провъзгласен за най-важен от боговете. Обаче всеки град твърдял, че неговият бог е най-важен. Да изведеш своя патронен бог в предните редици не само означавало да спечелиш червени точки по теология, но това било и борба за богатство и социален статут - нещо, което жреците на Египет знаели твърде добре.

Жрецът можел да се издигне и по заслуги и често обикновените писари след известно време успявали да заемат високи длъжности. Всеки храм имал собствена йерархия на жреците, различни групи жреци изпълнявали специфични задължения и за всяка група имало специални привилегии. Писарите на храмовете водели подробни описания на даровете, дадени на храма от фараона, записвали годишните реколти от земите на храмовете, правели инвентаризации на складовете - за зърно, вино, ленени платна и злато. Преписвали свещените молитви върху папирусови свитъци, така че жреците, които четат молитвите, да разполагат с чисти екземпляри. Други писари работели като библиотекари на храма, систематизирали папирусовите свитъци, за да бъдат намирани лесно за справки. Освен религиозните текстове в храмовете се пазели и медицински папируси за жреците лекари, както и книги за тълкуване на сънищата, за да може всеки, който иска, да научи какво означават сънищата му.

Столистите били жреци, които стоели пред статуите на боговете. Те следвали точно определен всекидневен ритуал на преклонение, за да поддържат доброто разположение на боговете. Всеки ден в определено време столистите влизали в най-святата гробница - най-вътрешната свещена стая на храма, вземали статуята на бога от светилището и извършвали сутрешните ритуали. Богът бил помазван с ароматни масла и тамян за спечелване на благоволението му, давали му се най-избрани храни, после бил повиван в чисто бяло ленено платно и поставян обратно в святата гробница. При затварянето и залостването на вратите се пеели молитви и се казвали заклинания.