Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

От приблизително 170-те царе, чието управление е записано, повечето следвали и утвърждавали традиционната роля на паря. Той предвождал войската, строял паметници и принасял дарове на боговете. Под водачеството на царя имало божествен ред и Египет процъфтявал, но предаваното по наследство царуване от времето на Нармер до Тутанкамон имало своите прекъсвания.

Съществува мнение, че египетската история е била напълно безметежна, но всъщност е имало моменти, когато страната се е разкъсвала от драматични събития. Важното е, че обществото е било поставено на такива здрави основи, че след подобни редки събития редът можел да бъде възстановен. В кратките периоди на хаос инфраструктурата се запазвала, земята продължавала да ражда обилно, жреците били все така богати, концепцията за царската власт не се променяла, а войската оставала в периферията. Пирамидите например са построени през Старото царство (2686 - 2181 г. пр. Хр.), но към 2200 г. пр. Хр. в Египет настъпила анархия и приключила епохата на строителството на пирамиди. Не сме сигурни защо точно се е сринало египетското общество, тъй като са отстанали много малко писмени паметници. Една от теориите е, че последният фараон през Старото царство живял твърде дълго. Пиопи II станал фараон още като дете и царувал повече от 90 години - той е най-дълго управлявалият монарх в историята на света. Обратно на сегашна Англия, където монархът е само фигура, египетският фараон реално предвождал армията в битките. Стигайки до дълбока старост, вероятно Пиопи не е бил в състояние да управлява добре, не можел да ръководи войската, което отслабило мощта на страната. Египет се срутвал под собствената си огромна мощ, силното централизирано управление и абсолютната царска власт. Ако фараонът бил слаб, Египет страдал. Тутанкамон щял да научи този урок от първа ръка.

Повече от век след Пиопи Египет нямал истински цар, защото местните губернатори се борели за надмощие. Дори и в този период на слабост Египет не бил завладян от чужда държава. Естествените прегради от пясък и вода издържали. Най-сетне един от местните владетели - цар Нармер - обединил земите и Египет имал своя фараон. Като лодка, която се изправя, след като е била разлюляна, Египет се върнал в старото положение, което му се отразявало толкова добре. С единствен абсолютен владетел, предвождащ силна армия, и с наличието на жречество божественият ред се върнал на земята.

Все още ни делят 800 години от управлението на Тутанкамон, а досега говорихме само за политически сили, царска власт и жречество. Ще бъде прекалено опростено да разглеждаме Египет само като широка механична система, изцяло подчинена на физическите закони. Личностите също са допринесли за величието на Египет. Време е да се запознаем със семейството на Тутанкамон.

Бележки:

1 Тревър Уоткинс, „Началото на войната“ във Войната в древния свят, ред. сър Джон Хакет.

2 Йиджъл Йадин , Изкуството на войната в библейските земи, т. 1.

3

Предшествениците

на Тутанкамон

Великата Осемнайста династия

Уважавай знатните, поддържай народа си.

Укрепвай границите си и граничните пазачи.

Хубаво е да се работи за бъдещето,

хората почитат живота на далновидния.

цар Хету Небкауре ок. 2150 г. пр. Хр.

Египет вярвал, че по право му се полага да заема върховно място в света и да доминира над съседите си. Ф актически историята на Египет може да бъде разглеждана като поредица от завоевания - такъв бил естественият ред на нещата. За да поддържа върховенството си, фараонът многократно повеждал войската извън Египет, завладявал нечия чужда земя и се завръщал у дома с всякакви ценности, каквито могат да бъдат пренесени. Победената държава трябвало всяка година да изпраща своята „дан“, иначе фараонът щял отново да се върне. Днес бихме нарекли това агресия, но всъщност такъв е бил животът в древния свят. Нито един фараон не се е хвалил с думите: „По време на моето управление изобщо нямаше битки“.

Ежегодните инвазии били необходими, защото Египет никого не колонизирал. Завладявали чуждата държава и толкова, а после се връщали у дома и си чакали годишния „данък“. Но пък когато египетската войска се изтегляла обратно, чуждите държави нямали голям стимул да изплащат контрибуции, затова фараонът трябвало отново да повежда армията си натам и цикълът се повтарял. Войната била естественият ред в Египет.