Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Понякога високопоставени държавни служители написвали биографията си на стената на гробницата, изброявайки заслугите си в хронологичен ред. Военните често изписват живи истории за своите набези, царските писари разказват за задълженията си в двореца, а губернаторите изброяват териториите, които са управлявали, и данъците, които са събирали за царя. Понякога везирите, еквивалентът на днешните министър-председатели, изброяват своите служебни задължения. Всяка гробница е миниатюрно изображение на живота на покойника. Запазени от сухия египетски климат, гробниците представляват триизмерни енциклопедии на Древен Египет.

Като пазители на писаното слово, жреците често охранявали регистрите - съществена част от всяка бюрокрация, а с разрастването на Египет нараствал броят на пазителите и значението на тази длъжност. Тъй като плодородната земя по протежението на Нил давала по няколко реколти, фараонът събирал излишъка (първообразът на данъците), за да плаща на войската и жреците. За събирането на данъците били необходими счетоводители, които да пресмятат реколтите, произвеждани от всеки земеделец, и да отбелязват колко е внесено в зърнохранилищата на фараона. Процъфтяващата икономика на Египет произвеждала много бюрократи и когато някой станел писар, поемал по сигурен път нагоре. Древните текстове поощряват младежта да се учи да пише: „Няма да е необходимо да маршируваш във войската, робата ти ще е чиста, няма да има нужда да работиш на полето в най-голямата горещина на деня.“ Веднъж научили се да пишат, и поемали нагоре по йерахичната стълбица. Имало всякакви видове писари. Някои прекарвали дните си да описват материалните запаси в складовете и имали титли от рода „писар на Амун“, други пишели религиозни текстове и били наричани „пазители на тайните“. Ако покажели способности, можели да станат „царски писари“ и да работят в двореца, където вероятно водели царската кореспонденция или съчинявали надписи, които впоследствие били гравирани по стените на храмовете.

С процъфтяването на Египет страната се разделила на административни единици, наречени номи, почти синоними на американските щати. Имало 44 номи, всяка от които си имала номарх, или губернатор, на чието подчинение били останалите длъжностни лица - кметове на градовете, надзиратели на строежите, надзиратели на писарите, надзиратели на конюшните. Всички тези длъжностни лица били избирани измежду редиците на писарите. Не е чудно, че родителите все поощрявали децата си да станат писари. Това била средната класа.

Съществували писания, които съветват как да се издигнеш по-бързо в обществото: „Не прекалявай с пиенето на бира, защото може да произнесеш лоши думи.“ „Изучавай писанията, съхрани ги в сърцето си и тогава думите ти ще имат въздействие.“ „Внимавай за длъжността си, независимо дали е висока или ниска; не е хубаво да припираш за издигането си, дръж се според положението си.“ На практика това бил цял образователен курс в стила на Дейл Карне- ги за древните египтяни.

Всичко това било възможно поради нарастващия брой на земеделците. Нямало гладни гърла. Всеки новодошъл можел да бъде нахранен и пак оставала храна. Имало средства за издръжка на луксозни занимания. За декориране на стените на гробниците били наемани художници, на бижутерите и занаятчиите се плащало за творенията им, и всичко това било дар от Нил.

По времето, когато Тутанкамон дошъл на власт, трите основни сили в египетското общество - царската власт, войската и жречеството - били формирани от векове и ставали все по-силни, по-алчни и по-независими. Фараонът не можел да поддържа божествения ред без жречеството и войската. Жреците били алчни за даренията на фараона и за плячката, която носела войската. Войската, също силна сама по себе си, все още настоявала за божествено благоволение за успех при нашествията си, така че за нея било политически изгодно да има подкрепата на жреците. Равновесието между тези три институции било крехко, защото всяка от тях вече била толкова силна, че било почти невъзможно да бъде спряна. Но идеята за божествеността на царя оставала в центъра на всичко и Египет бил немислим без фараон.

Царската власт поставила основите на цивилизацията в древния свят. Всяка велика нация е имала водач, без когото би изпаднала в хаос, но единствено Египет възприемал своя цар за божествен - фараонът бил синът на Ре, бога на слънцето. Другите нации били предвождани от простосмъртни, а начело на Египет стоял един бог.