Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Изида и Озирис били едновременно и брат и сестра, и мъж и жена. Озирис донесъл цивилизацията в Египет - научил хората на земеделие и как да отглеждат рогат добитък, като по този начин спасил обитателите на нилската долина от мизерия. След това Озирис напуснал Египет, за да разнесе цивилизацията по останалата част на света, оставяйки Изида, могъщата богиня на магията, да държи под наблюдение техния зъл брат Сет.

При завръщането на Озирис Сет чрез измама взел точните мерки на тялото на брат си и изработил по тях дървен нагръдник. По време на някакво пиршество Сет предложил прекрасния нагръдник като подарък на онзи, комуто стане по мярка. Гостите мерели един по един, но той не ставал на никого. Разбира се, нагръдникът станал на Озирис, но веднага щом той го наложил, Сет го затегнал, залял го с разтопено олово и го хвърлил в Нил, където Озирис намерил смъртта си. Впоследствие се извила силна буря и отнесла нагръдника към финикийския град Библос, днешен Ливан, където бил захвърлен в клоните на едно дърво. С времето дървото достигнало необикновени размери и стволът му погълнал Озирис заедно с нагръдника. Докато строял двореца си, царят на Библос отсякъл дървото за една от колоните.

Веднага щом научила какво се е случило със съпруга ѝ (не питайте как, това е много дълга история), Изида тръгнала да търси тялото му. С помощта на царицата на Библос Изида накарала да разрежат колоната и да извадят тялото, за да може да му уреди достойно погребение в Египет. Когато тялото било върнато в Египет, Сет научил, намерил го и го нарязал на 14 парчета, които пръснал из цял Египет. В края на краищата Изида намерила всички парчета освен едно - фалосът, който бил хвърлен в реката и изяден от рибите. Тя сглобила тялото на съпруга си и му направила изкуствен фалос. Като се преобразила на птица и разперила криле над тялото на Озирис, тя го съживила, шепнейки магически думи. Малко след това се родил синът им Хор, богът с глава на сокол. (Да, това е същият Хор както в мита за Ре - египтяните явно нито се притеснявали, нито забелязвали, че той имал двама бащи.)

Почти всички погребални вярвания в Египет водят началото си от този мит. Фактът, че Изида търсела всички парчета от тялото на покойния си съпруг и му направила изкуствен фалос, говорят колко важно е било тялото да бъде непокътнато. Изида надвиснала над цялото тяло. Озирис запазва тялото, което е обитавал приживе. И накрая най-важното, тя казала точните думи, за да го възкреси. Така мумифицирането става жизненоважно за безсмъртието; тялото трябва да бъде запазено за живота след смъртта и е необходимо да се извършат съответните ритуали. Нагръдникът, който станал точно на Озирис, бил предшественик на ант- ропоидния ковчег, оформен по тялото на покойника, чието предназначение било да защитава тялото.

Митовете дават възможност да се надникне в същността на обществото и митът за Изида и Озирис не само разказва за безсмъртието, но също така и напомня, че в света има справедливост. В последната част на историята за бога сокол Хор той се бие, за да отмъсти за смъртта на баща си и побеждава чичо си Сет.

Не е изненадващо, че първото схващане за справедливост в света произлиза от Египет. За да има справедливост, трябва да има чувство за ред - вярването, че поведението трябва да се ръководи от определени правила. Това чувство за ред прониква във всички аспекти на египетското общество. Египтяните вярвали, че когато умрат, ще бъдат призовани да се явят в Залата на двойната истина - съд, председателстван от боговете на Египет. Там те отправяли молбите си и обяснявали защо трябва да бъдат допуснати в отвъдния свят. Ако се сметнело, че заслужават, били обявявани за „правогласни“ или „чийто глас е правдив“. При втория съд от едната страна на везните се поставяло сърцето, а от другата страна - камилско перо, йероглифския символ за Маат - богинята на справедливостта. Ако перото на праведносгта натежи, понеже сърцето не е обременено със злини, на починалите се позволявало да продължат към отвъдния свят.

Ако натежи сърцето поради сторените злини, то било хвърляно на чудовище с тяло на крокодил и глава на хипопотам, което наричали „поглъщачът на сърца“. Когато чудовището изяде сърцето, човекът преставал да съществува. Когато западните правораздавателни системи избирали символ на справедливостта, те предпочели везните на египтяните. В мита за Озирис Сет, който олицетворява злото, представлява постоянна заплаха за божествения ред, защото той не е убит в битката, а само победен. Така че Египет трябвало да бъде винаги нащрек - злото, което се излъчвало от Сет, вечно дебнело и чакало удобен момент да наруши „маат“, божествения ред.