Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Като дете гледах по телевизията предаванията с Чарлтън Хестън и се чудех как робите са влачели огромните блокове, а жестоките надзиратели безмилостно са ги шибали с камшици. Винаги съм се питал защо робите не са се нахвърляли на надзирателите - определено са ги надвишавали по брой.

Отговорът е, че такова нещо изобщо не е имало. Пирамидите са строени със свободен труд, платен от фараона.

Когато министър-председателят на Израел Менахем Бегин посети Египет, спомена, че предците му са построили пирамидите. Той напълно грешеше. Не само че не са строени от роби, но пирамидите са били завършени дълго преди Мойсей и израилтяните да дойдат в Египет. Пирамидите са построени в началото на дългата египетска история и по времето на Тутанкамон вече са били древни. Дори като млада нация Египет е бил прекалено уверен в себе си. Помислете си само какво е било нужно, за да се построят пирамидите.

В Египет има повече от 70 пирамиди, а за да се построи нещо като Голямата пирамида в Гиза, са били необходими хиляди работници, които да се обединят в бригади и да работят по 20 години върху всяка от конструкциите. Работници в каменоломните отрязали и издялали 2,5 милиона варовикови блока, всеки от които тежал средно 5 тона. Други пренесли блоковете по Нил от каменоломната до Гиза. След като блоковете били разтоварени от шлеповете, натоварвали ги на дървени шейни и групи работници ги изтегляли нагоре, докато ги поставят на окончателното им място в пирамидата. Всичко това ставало без помощта на колелото, което би потънало в пясъка под тежестта на огромните товари. При построяването на Голямата пирамида денонощно, средно на всеки три минути в продължение на 20 години по един нов блок бил поставян на мястото му. Днес е трудно дори да си представим, че един-единствен строителен проект може да бъде толкова колосален, че за построяването му да са необходими 20 години. Само много богато и стабилно общество, предвождано от абсолютен владетел, би могло да си позволи подобно начинание. Думата на фараона била закон - каквото кажел, това се правело.

При божествен цар и силна войска били налице две от общо трите сили, които щели да доведат до убийството на Тутанкамон. Време е вече да помислим за третата сила - религията. Нито един друг народ не е бил толкова отдаден на религията и не е отделял толкова внимание за подготовка за живота след смъртта, както древните египтяни. Това може да е породено също и от уникалната география на Египет.

През праисторически времена египтяните били погребвани в пясъка на пустинята, тъй като орната земя била твърде ценна, за да се пилее за гробници.

Това било за добро, защото влагата и високото съдържание на минерали в почвата са щели да унищожат труповете. От друга страна, елементарните погребения в пустинята, при които тялото не било полагано в ковчег, позволявали на сухия и горещ пясък бързо да дехидратира телата. При липса на влага бактериите не могат да атакуват меките тъкани, така че мъртвите на Египет се запазвали по естествен начин. Понеже тези гробове били плитки, от време на време вятърът раздухвал пясъците и разкривал по някой труп със запазена плът и коси, който все още можел да бъде разпознат. Дали тези случки са породили идеите за вечния живот или просто са подсилили съществуващо религиозно вярване в живота след смъртта, вероятно никога няма да разберем, но е ясно, че древните египтяни видели със собствените си очи, че мъртъвците не изчезват напълно от лицето на земята.

Скоро след Нармер египетските погребения станали малко по-сложни. Плитките дупки в пясъка станали гробници, иззидани с тухли, телата били покривани с животински кожи и поставяни върху плетени рогозки. С течение на времето тухлените постройки ставали по-изискани, в зависимост от социалния статут и богатството на покойника. Плетените рогозки ставали по-големи и започнали да обгръщат тялото като груб ковчег. Но тези ранни опити за погребване застрашили естествения процес на консервиране - пречели на тялото да изсъхва в горещия пясък.

Колкото по-дълго се задържат течности в тялото, толкова повече се поврежда меката тъкан. По ирония на съдбата гробниците, предвидени да запазват телата, довели до тяхното разлагане, което накарало египтяните да търсят начини за изкуствено съхраняване на мъртвите - мумифицирането.

За да разберем в подробности древната религия и схващането за живота след смъртта, трябва да разгледаме най-стария египетски мит - историята на Изида и Озирис.