Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Египет преди монархията

Концепцията за фараон предопределя по много начини представите ни за Древен Египет, но естествено, начело на Египет невинаги е имало монарх. Да се върнем в 4000 година пр. Хр., когато плодородната долина на река Нил е била изпъстрена от малки селца, разположени по протежение на близо две хиляди километра. Нямаме писмени свидетелства от този период, но изглежда, че е имало две независими политически обособени формации - Горен и Долен Египет, всяка от които е имала свой собствен предводител. Всички показатели сочат, че животът край Нил е бил безопасен и задоволителен, отчасти защото Египет бил почти недостъпен за останалата част на света и следователно имал малко врагове, от които да се пази, и отчасти защото реката предопределяла икономическо процъфтяване.

Всяка година Нил преливал от бреговете си и почвата от двете страни на реката ставала богата и плодородна, позволявайки на населението да произвежда разнообразни култури и да прибира по няколко реколти. Другите държави трябвало да разчитат на непредсказуеми дъждове, които валели в достатъчни количества само през определени сезони и напоявали нивята. А дори и да падали достатъчно дъждове, идеално разпределени през годината, пак не можели да отглеждат по няколко реколти, защото почвата се изтощавала. Не е чудно, че древният гръцки пътешественик Херодот нарекъл Египет „дарът на Нил“. Всяка година египтяните прибирали по няколко реколти, а другите държави благодарели на боговете, ако успеели да приберат и една.

Ежегодните наводнения учудвали египтяните, които нямали обяснение за внезапното прииждане на реката, нито за факта, че тя меняла цвета си, ставайки червена и после зелена. Това, разбира се, е естествен феномен, но той им се струвал мистерия и въздействието му било точно като на пиротехниците в магьосническото шоу в JIac Вегас. В днешно време знаем, че поройните пролетни дъждове в Етиопия, намираща се на юг от Египет, водели до натрупването на гранитни наноси по река Нил. Вече придошъл, Нил тече към северната част на Африка, южно от Сахара, и достига в Египет с почти шест метра повишено ниво. Червеният цвят се получавал от свличащата се във водата почва, но когато прииждал и наносите се утаявали, цветът на реката ставал зелен от плаващата по нея растителност. Само изгревът можел да съперничи на ежегодното представление на Нил. Всеки ден слънцето се издигало от изток, придвижвало се по безоблачното бисерно небе и се снишавало на запад като огнена топка от цветове, постоянно и предсказуемо като Нил.

Населението на Египет вероятно е било по-малко от милион. Въпреки че Египет бил обширна земя, 95 % от населението му живеело на 5 % от площта, разположена от двете страни на Нил. Реката била сърцето на държавата - дори годишните сезони се определяли от нея. Нашият календар от 365 дни произлиза от египтяните, само че те отчитали само три сезона: пълноводие, когато Нил прииждал и заливал сушата; изплуване, когато водата се отдръпвала; лято, сухия сезон. Всеки сезон имал четири месеца с продължителност 30 дни. В края на годината се добавяли „5-те допълнителни дни“, за да станат общо 365 за цялата година.

Най-необикновеният сезон за Египет бил пълноводието, защото тогава наставало време за почивка - нивята оставали под водата и почти нямало земеделска работа. През тези седмици поправяли ралата и инструментите, обсъждали бъдещите реколти и правели планове. При отдръпването на Нил засявали посевите, а през лятото прибирали реколтите.

Обичайната храна на земеделците била хляб и бира - фраза, която се превърнала в синоним на храна въобще. Една от обичайните погребални молитви започва така: „Нека владетелят предложи дарове на Озирис, бога на Запада. Нека даде хляб и бира, говеда, гъски и волове и всички хубави и чисти неща, с които се хранят боговете.“ Дългият сезон, през който посевите израствали, давал възможност на египтяните да отглеждат много видове култури, най-важните от които били пшеницата и луковите растения. Месото се пазело за по-високопоставените класи, а земеделците се хранели и с риба от Нил - любимата им риба била костурът. Във всеки случай, каквото и да ядели египтяните, то било придружено с лук. Година след година отглежданите в Египет култури давали изобилни реколти и това неизбежно действало успокоително, създавайки усещане за сигурност по двата бряга на Нил, усещане, че природата и светът никога няма да им предложат лоши изненади. Това чувство се подхранвало и от географското положение на Египет, който бил изолиран от съседите си. На запад се простирали безкрайни километри пустиня. За да могат да я прекосят, древните копаели кладенци и се запасявали с провизии - с две думи, изисквало се огромна организация и внимателно планиране. Например едно пътуване от Либия до Египет означавало да се преминат повече от 700 километра безплодни глинести земи. Шест века след Тутанкамон, когато персийският цар Камбис изпратил двайсетхилядна армия през същата пустиня, всички изчезнали безследно.