Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Според изискванията в церемонията участвали дванайсет човека и тя наподобявала повече на мистериозна пиеса, отколкото на религиозен ритуал. 5Официалният жрец държал папирус и описвал какво трябва да бъде направено. Няколко придворни служители играели ролята на пазачите на Хор, който щял да помогне на Тутанкамон да възкръсне, както Озирис, в отвъдного. Площта пред гробницата била пречистена с вода от четири различни вази, всяка от които представлявала един от четирите краища на света. Запалени били четири кандила с тамян и много богове били призовани. Изпълнили ритуално жертвоприношение в чест на битката, чрез която Хор отмъстил за смъртта на Озирис.

Според мита заговорниците, които помогнали на Сег, след като разкъсали трупа на Озирис, се опитали да избягат от Хор, като се превърнали в различни животни, но Хор ги хванал и им отсякъл главите. Затова по време на церемонията за отварянето на устата ритуално се колели различни животни - два бика (един за Юга и един за Севера), газели и патици. Когато заклали бика на Юга, отсекли единия му крак и извадили сърцето му, за да ги предложат на мумията. Чрез магията Тутанкамон се превърнал в Озирис: жертвеното убийство на животните символизирало конспираторите, които се опитали да унищожат тялото на Озирис, но не успели; така се гарантирало, че тялото на Тутанкамон ще остане непокътнато при подобни опити. Закланите животни щели да бъдат храна за Тутанкамон по време на дългото му пътешествие.

Главният жрец докоснал устата на мумията с крака на бика, а един от помощниците пристъпил напред, държейки в ръка ритуален инструмент с формата на тесла. С него жрецът докоснал устата на мумията и изрекъл:

Устата ти беше затворена, но аз подредих зъбите ти и оправих устата ти. Отварям ти устата, отварям ти двете очи. Отворих устата ти с инструмента на Анубис, железният инструмент, с който бяха отворени устите на боговете. Хор, отвори устата! Хор, отвори устата! Хор, отвори устата на мъртвия, както в древни времена ти отвори устата на Озирис с желязото, което дойде от Сет, с железния инструмент, с който бе отворил устите на боговете. Той отвори устата ти с него. Умрелият ще ходи и ще говори и тялото му ще бъде сред всички богове във Великия дом на владиката в Ану и умрелият ще получи в дар корона от Хор, бога на човечеството. 6

Докато траел ритуалът, тялото на Тутанкамон почивало в покрова върху шейнатата, а вместо него използвали статуя на фараона - една от двете статуи пазителки, изработени почти в естествен ръст.

При приключването на ритуала жрецът издигнал теслата и докоснал устата на Тутанкамон, произнасяйки заклинание, което трябвало да върне диханието на младия владетел в отвъдния свят: Ти отново си млад, ти отново живееш, ти отново си млад, ти отново живееш, завинаги. Сега вече фараонът бил готов за вечността.

Носещите покрова отнесли тялото на Тутанкамон-Озирис (сега вече той бил от запад като Озирис) надолу по тринайсетте стъпала, водещи към гробницата. Долу свили надясно към погребалната камера. Отляво можели да видят трите ритуални легла, високи по метър и половина, където през време на 70-те дни на мумифицирането се извършвали различни ритуали за Тутанкамон. В двата края на челната страна на едното легло имало две красиво гравирани и позлатени глави на хипопотам, на второто - глава на крава със слънце между рогата, а на третото - лъвски глави. Това били боговете, от които зависело Тутанкамон да бъде допуснат да влезе в отвъдния свят. Носачите на покрова бавно носели мумията към погребалната камера, като хвърляли крадешком погледи на всички посоки, опитвайки се да запомнят погребалните съкровища за един владетел.

В погребалната камера имало правоъгълен каменен саркофаг, а в него - три ковчега един в друг като кукли матрьошки. Капаците им лежали на земята, фараонът бил поставен в най-вътрешния ковчег. Докато жрецът изричал молитви, тялото на Тутанкамон било поливано с благовонни масла, за да ароматизират пътя му към отвъдното. После поставили капака на най-вътрешния ковчег върху тялото и Тутанкамон потънал в тъмнина; това бил последният път, в който някой виждал лицето му за следващите трийсет и три века. После поставили капака на средния и най- накрая - капака на външния ковчег. Всеки от ковчезите наподобявал образа на младия владетел. След като сложили и последния капак, Анхесенамон поставила миниатюрен венец - Венеца на победата, около изобразените лешояд и кобра, които предпазвали челото на съпруга ѝ. Нежният венец бил възпоменание за победата на Озирис над враговете му. При полагането на венеца жрецът произнесъл: