Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Дори след отстраняването на мозъка и вътрешните органи в меките тъкани на тялото все още се съдържала много течност. За да я отстранят, балсамьорите покрили тялото на Тутанкамон със самороден натриев карбонат - естествена смес от содиев карбонат, сода бикарбонат и содиев хлорид, която като цяло представлява сода за хляб и сол. След като тялото престояло в натриевия карбонат трийсет и пет дни, почти всичката вода била извлечена от него. Сега мумията тежала по-малко от 23 килограма и била готова за опаковане. При поставянето на всяка отделна превръзка един жрец с маска на Анубис - бога на некрополите, изобразяван като чакал, - четял магически заклинания, за да бъде запазен Тутанкамон и да може да възкръсне. Жреците поставили повече от сто и петдесет бижута и магически амулети между ленените превръзки, за да осигурят безсмъртието на юношата цар.

Докато балсамьорите извършвали своето изкуство, по цялата земя майсторите занаятчии работели, за да подготвят погребалните атрибути. Трябвало да издялат и позлатят дървените светилища, да изработят златна маска и ковчези, мебели, ленени чаршафи и облекла, да съберат и подредят бижутата. Приготовлението на фигурките ушабти само по себе си било огромно начинание. Всяка от стотиците дребни фигурки на слуги, които се очаквало да оживеят и да служат на Тутанкамон в отвъдния свят, представлявала дървена или каменна скулптура, изваяна по подобие на Тутанкамон (фиг. 19). По форма те наподобявали мумии и имали изображение на Озирис, бога на мъртвите. Понеже Египет бил аграрна страна, основната дейност в отвъдното трябвало да бъде селското стопанство, ето защо ушабтите държали в ръце всякакви селскостопански инструменти. Тутанкамон имал 413 ушабти; 365 работници - по един за всеки ден от годината, 36 надзиратели - по един на всеки 10 работника, плюс още 12 надзиратели за всеки месец. 3В работилниците в Египет вероятно е царяла голяма паника - занаятчиите работели и денем, и нощем, подготвяйки погребението на фараона.

Мая, пазителят на съкровищницата, дарил красива миниатюрна скулптура с лика на Тутанкамон, седнала на мъничка кушетка и хванала в ръце златен жезъл и златен цеп за ръчно вършеене, за да могат боговете да разберат, че той е бил велик владетел. Отстрани на скулптурата имало надпис, в който Мая дал израз на верността си към своя фараон: „Изработено от слугата, който служи на господаря си, който прави каквото му е казано, който не позволява нищо да се обърка и чието лице се усмихва винаги, когато прави всичко това с преливащо от обич сърце, за да донесе полза на господаря си.“ 4

В един момент от приготовленията за погребението на Тутанкамон започнало да не достига време. Вече били изтекли 70-те дни, през които балсамьорите си свършили работата и всички ковчези били завършени, но ритуалните предмети просто не можело да бъдат изработени навреме. Затова отворили гробницата на брата на Тутанкамон, Семенкаре, и извадили канопите, които съдържали неговите органи, за да ги използват за Тутанкамон. От вътрешната страна на всеки каноп била изписана със злато по една молитва от „Книга на мъртвите“ - колекция от 200 заклинания, напеви, молитви и химни. Молитвите в тях сега се отнасят за Тутанкамон, но под продълговатите фигури с името на фараона личат следи от името Семенкаре, неговият брат.

Седемдесет дни след смъртта на Тутанкамон погребалната процесия се събрала на западния бряг на Тива, за да занесе мумията му до нейния дом на вечността. Тялото било положено на шейна и покрито с дървен покров, украсен с драперии и венци. Върху самия покров имало два реда красиво гравирани и боядисани кобри, които да закрилят Тутанкамон по пътя му към отвъдния свят. Придворни служители теглели шейната. Пенту и Ушермонт, министрите на Горен и Долен Египет, били облечени в роби, отличителни за длъжността им, и се придружавали от десет други служители, които носели бяла погребална лента около главите си. Докато процесията бавно вървяла по оголената земя към Долината на царете, жените виели на висок глас, разкъсвали дрехите си и посипвали главите си с пясък, както повелява традицията на оплакването. Сред тях вървяла и Анхесенамон, чувствайки се много самотна.

Когато носещите покрова стигнали до гробницата, процесията спряла. Когато увивали мумията, устата и носът на Тутанкамон били покрити. Сега, преди да го внесат в гробницата за вечни времена, трябвало да се извърши церемония, с която по магически начин да му се отвори устата, за да може Тутанкамон да диша и да каже магическите заклинания от „Книга на мъртвите“. Определените да носят покрова, жреците и някои други участници в процесията извършили церемонията за отварянето на устата на Тутанкамон.