Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

Изминалите две години бяха цяло приключение. С колегите - дали по време на вечеря или в някоя египетска гробница, разговаряхме за възможностите, превеждахме йероглифи, разглеждахме рентгенови снимки и фотографии на младия Тутанкамон и неговите роднини и водехме ожесточени спорове. Когато бяхме разгледали всички факти, свързани с преждевременната смърт на юношата цар, след като бях изследвал налудничавото писмо, написано от вдовицата му, бях държал в ръце древния пръстен, бях изследвал клинично-лабораторните доказателства с помощта на няколко специалисти травматолози, вземайки също предвид несигурните и изпълнени с насилие времена, в които е управлявал Тутанкамон, евентуалната интрига и убийството започнаха да ми изглеждат като най-правдоподобното обяснение. Трябва да призная все пак, че в един момент целият проект по същество престана да бъде академичен. Най-неочаквано, докато разглеждах и подреждах предметите, погребани заедно с Тутанкамон, ме изпълни силно вълнение - игралните дъски, с които е играел, лъковете, с които е ловувал из блатата, ембрионите, пометнати ог младата му жена... една смърт отпреди 3000 години се превърна в лична трагедия. В продължение на толкова години в съзнанието ми Тутанкамон беше синоним на съкровища и чарът му ми убягваше. По някакъв начин в хода на изследванията силно се бях привързал към това момче. Докато нарастваше досието с възможните нишки, водещи към смъртта му, започнах да мразя главния заподозрян. С радост открих, че портретите на последния, съхранявани в музеите в Берлин и Кайро, изглеждаха направо злокобни. И все пак, въпреки тези определено субективни чувства, смятам, че при представянето на фактите не съм изкривил истината, че убийството и политическата интрига представляват най-разумното обяснение за трагичното събитие, случило се преди 3000 години.

Следва преразказ на обстоятелствата, довели до неочакваната смърт на Тутанкамон на деветнайсетгодишна възраст, политическата и религиозната нестабилност, които са направили възможно това убийство, и смелия, почти успешен опит то да бъде прикрито. Това е историята за живота и смъртта на Тутанкамон. Замесени са един военен генерал, висши жреци и висши държавни служители. Било е уникално и възхитително време в Египет, когато обикновеният човек е вярвал, че може да стане цар.

Бележки:

1Кристофър Фрейлинг, Лицето на Тутанкамон .

2Карин Л. Санднас, „Диетоложки анализ на праисторическите популации в Долен и Среден Озмор, Южно Перу, употребявали стабилни изотопи (Делта С-13 и Делта N-15)“ - доклад пред Втория международен конгрес за изследване на мумиите в Картахена, Колумбия, 6-10 февруари 1995.

1

Царят трябва да умре

Стой далеч от враждебните хора,

Укроти сърцето си, когато си сред

бойци.

писар Ани - ок. 1400 пр. Хр.

Притежаваме значителни доказателства за живота на Тутанкамон - напълно достатъчни, за да можем да пресъздадем последните му дни. Затова нека да започнем с една измислена история, която вероятно много се приближава до истината.

По някое време в късната есен на осемнайстата година от живота си Тутанкамон си легнал сам. Макар в семействата на селяните съпрузите да са спели заедно в една стая, египетските фараони живеели в отделни дворци, изолирани от тези на царицата и жените от харема. Посещенията при тях с цел полови контакти били едно, сънят - съвсем друго. Тутанкамон отпочивал в просторна стая с малко мебели - няколко стола, маси и едно легло, чиито крака били оформени като лъвски лапи. По измазаните стени на стаята имало рисунки на риби, патици и блатни треви, които проблясвали в различните цветове на спектъра на слабата светлина.

Посреднощ вратата на спалнята се отворила бавно и безшумно, само колкото един мъж да се промуши вътре и да я затвори след себе си. Той успял някакси да се промъкне покрай стражите. Дали не им е било казано да гледат на другата страна? Нощният похитител крадешком се отправил към леглото на фараона, а шумното кап-кап от водния часовник заглушавало стъпките му. Царят спял на една страна, главата му почивала върху облегалка от алабастър. Мъжът извадил изпод дрехите си тежък предмет - вероятно египетски боздуган, представляващ солиден камък с диаметър около 7,5 сантиметра, прикрепен към половинметров дебел прът. Поел дъх и стоварил тежкия предмет върху черепа на Тутанкамон.