Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

На изток Египет граничи с Червено море, по брега на което се простират близо двеста километра негостоприемни пясъци. (По стечение на обстоятелствата камилата - „корабът на пустинята“, дошла в Египет едва по време на римското нашествие - повече от хиляда години след Тутанкамон.) На север стотиците километри средиземноморско крайбрежие образуват трета естествена преграда, макар тя да е по-скоро психологическа, отколкото реална. Египтяните били развили умения за свободно плаване по течението на Нил и си останали речни моряци, които не се изкушавали от съблазните и опасностите на откритото море. Югът предлагал достъп до Египет по реката, тъй като Нил продължавал далеч по на юг от Египет. Понеже течението е в посока от юг на север, а преобладаващите ветрове духат от север на юг, пътуването по реката било лесно и в двете посоки. Когато се отправяли на север, моряците плавали по течението, като само направлявали лодките с гребла; когато пътували на юг, опъвали платната и се оставяли на вятъра да ги води. Пътуването с лодки било лесно, освен по южната граница на Египет, където огромни речни камъни образували водопади. Въпреки че било възможно да се заобикалят такива бариери, плаването било изключително трудно. Екипажите трябвало да извличат лодките от реката и да ги теглят, заобикаляйки камъните, или пък да ги изтеглят с въжета по бързеите. Не било лесно.

В по-късните векове египтяните започнали да скитат по други земи и да носят у дома разни богатства, но винаги им било ясно, че живеят в рай, който съществува сега и тук и го няма никъде другаде по света.

Монархията се установява в египет

Древните египтяни почитали фараона си не просто като свой водач, а като олицетворение на самата държава. Първият фараон на Египет в началото на третото хилядолетие пр. Хр., Нармер, създал държава от две независими територии. Дълго след това египтяните наричали страната си „Двете земи“, чието непрекъснато обединяване изцяло зависело от фараона.

Аспидната плоча на Нармер - висок близо метър каменен релеф, е един от най-забележителните паметници в цялата безценна колекция на Египетския музей в Кайро. Той прославя подвизите на първия фараон на Египет, довели до обединението на страната. От едната му страна е изобразен цар Нармер, с традиционната бяла корона на Горен Египет, който поразява с боздуган врага си (предполага се, че това е бил владетелят от север), като го държи за косата. От другата страна Нармер върви в процесия и е с червената корона на Долен Египет (севера). Там той е цар на Севера и Юга, първият цар от първата династия. Обединението станало през 3200 година пр. Хр., близо 2000 години преди Тутанкамон да стане цар на Горен и Долен Египет, но когато царят юноша се възкачил на престола, представата за царската власт била буквално непроменена от времето на цар Нармер. През следващите 3000 години Египет се управлява от царе с абсолютна власт, на които се гледало като на богове на земята и които били лично отговорни за добруването на Египет. Всеки фараон бил папа, президент, цар и главнокомандващ - всичко в едно.

Малко след като Нармер обединил северната и южната територия, бил сложен край на изолацията на държавата. Предвождана от фараона, египетската войска осъществявала външни набези, за да завладява нови земи и да заграбва злато.

Възход на армията

Не съществуват писмени свидетелства за армията през първите няколко века след Нармер, но тя трябва да е възникнала именно в този период. 1При централизирано управление с един-единствен владетел създаването на армия било неизбежно. Един глинен фрагмент от Тел Ел-Мейшиех, Южна Палестина, на който е изписано името на Нармер, загатва, че той е повеждал армията си извън границите на Египет. 2Не знаем колко голяма е била тази първа армия, но разкопките показват, че основните оръжия са били боздуганът, щикът, бойната секира и ножът. Войните в древния свят се водели в ръкопашни двубои, при които войниците гледали в очите врага, когото убиват. В днешните армии генералите взимат решения от разстояние, а после войниците ги изпълняват на бойното поле. В древни времена генералите се биели на предната линия и давали пример. Войниците бързо свиквали с убийствата.

Поради наличието на река Нил Египет бил в състояние да поддържа войска. Благоприятните условия позволявали да се произвежда повече храна, отколкото била необходима за изхранването на едно земеделско семейство, и обитателите на долината на Нил започнали да се специализират в различни занаяти. Така станало възможно поддържането на професионална армия. Лека-полека тя ставала по-смела и предприемала походи все по-надалеч от границите на Египет. Седем века след Нармер фараонът Снофру можел да се похвали, че е покорил бедуинските племена и е направил Синай безопасен за своите търсачи на тюркоази.