Боб Брайър - Убийството на Тутанкамон

С установяването на царската власт станало възможно да се предприемат огромни проекти от национално значение като изграждането на напоителна система. За изкопаването на дълбоки канали трябвало да се организират групи хора, които да работят в името на обща цел, което е било възможно едва след установяването на централизирано управление. Тогава мъжете можели да бъдат накарани да прокопаят дълбоки канали, които да отвеждат водата все по-навътре в сушата. Това създало повече обработваема земя и повишило още повече селскостопанската продуктивност.

Един страничен ефект от централизираната организация било поставянето на основите на астрономията. Необходимо било да се знае кога настъпват приливите, за да могат да се подготвят изключително дългите канали на напоителните системи. Времето било от жизненоважно значение. Ако старите канали се подготвели прекалено рано, горещото египетско слънце ги превръщало в прах, който се разнасял от вятъра; ако пък се подготвели прекалено късно, приливът можел да настъпи, преди подготовката да е завършена. За щастие приижданията на Нил били доста редовни и ставали в рамките на пет-десет дни почти по едно и също време всяка година. Понеже било необходимо да се знае предварително кога ще настъпи това време, жреците астрономи започнали да наблюдават звездите и да се учат по тях да предсказват годишните времена - един от най-ранните примери за сериозна астрономия. Математиката също трябвало да се развие, за да може точно да се измерва и пресмята площта на нивите, които Нил заливал всяка година. Фараоните били толкова жизненоважни за египетското общество, че древните египтяни считали историята си не за поредица от събития, а за низ от владичества на царете, през които се случвали събитията. Вместо да броят годините по ред, както при нас след 1998 година идва 1999-а, когато коронясвали нов цар, започвали нов календар - ден първи, година първа от царуването на Цар X. Ако царят умре, със следващия започвал нов календар - ден първи, година първа от царуването на Цар Y. Това до голяма степен помага на съвременните египтолози да установят продължителността на царуването на всеки фараон. Но освен това показва, че древните египтяни не възприемали единството по никакъв начин, нито дори във времето, без своя фараон.

Освен че поставяли цялата централна власт в ръцете на фараона, те гледали на него като на бог, гарантиращ безопасността им. Закрилата на фараона се описва в един от най-старите египетски митове. Историята разказва как веднъж бог Ре слязъл на земята в човешко тяло, за да царува като първия фараон. По време на неговото владичество страната процъфтяла като райска градина, никой не изпитвал лишения, не страдал, не боледувал. Поданиците на Ре живеели толкова безгрижен живот, че забравили да му отдават почит и уважение за рая, който им създал. Това разгневило Ре и той сътворил демон, жаден за кръв, в облика на лъвицата Сахмет и я пуснал срещу грешните си поданици, та да им даде незабравим урок. След като тя стръвно разкъсала стотици хора, уплашените оцелели отново се научили на уважение. Подлудена от кръвта обаче, Сахмет продължила да убива въпреки изричната заповед на Ре да престане. Ре събрал всички богове, за да измислят план за спасяването на човечеството. Той изпратил някои от тях да направят бира, а други да забъркат червена боя, за да оцветят бирата, след което заповядал да я оставят на земята. Когато Секмет дошла на следващия ден да разкъсва хората, видяла червената бира и понеже помислила, че е кръв, започнала да пие и пила, докато потънала опиянена в дълбок сън. Така Ре, пъровообразът на фараоните, спасил човечеството. След време обаче силата на Ре отслабнала и той се завърнал в отвъдния свят, като изпратил сина си Хор, сокола, да управлява на негово място.

За своите поданици фараонът бил въплътеният Хор и всеки следващ владетел добавял „Хор“ към името си.

Чрез своя Божествен баща Ре фараонът предпазвал човешката раса, но също така имал сила да я унищожи във всеки момент. Всеки поданик разбирал добре подтекста - само чрез безпрекословно подчинение и почести към фараона хората могат да държат настрана невъобразимите злини. Докато египтяните вярвали в това, трудно е човек да си представи как ще вдигнат ръка срещу един фараон.

Ерата на пирамидите

Пирамидите са върховното доказателство за това колко важна е била идеята за царската власт в древен Египет. Петстотин години след обединението на Египет от Нармер фараонът бил най-силният и мощен владетел по целия свят. След като бил възприеман за бог на земята, той изисквал вечният му дом да бъде паметник, достоен за един бог. Когато свършвали земните дни на фараона, мумията му била поставяна в построената за него пирамида, докато дойде времето да се възнесе на небето. Построени повече от хиляда години преди Тутанкамон, пирамидите отразявали ролята на царската власт в Египет - роля, която Тутанкамон е трябвало да приеме още като момче.