Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

— Ваша Чест — казах аз, — призовавам госпожица Корсинита, за да свидетелства за душевното състояние на клиента ми.

Думите ми предизвикаха рев откъм залата и гръмогласен смях и пляскане по бедрото откъм Уили, когото трябваше да предупредя да се държи прилично на масата на защитата.

Илай също се мъчеше да потисне усмивката си.

— Ваша Чест, това преминава от нелепо в смахнато — каза той.

Съдията се обърна към мен.

— Как госпожица Корсинита може да свидетелства за душевното състояние на кучето? И защо смятате, че това има отношение към въпроса?

— Ваша Чест, госпожица Корсинита е експерт по кучета и начина им на мислене. Запозната е с историята на Майло и ще бъде в състояние да обясни подробно пред съда как обикновено би реагирало едно куче в подобна ситуация. Ако сметне, че това не е от значение, съдът спокойно може да не вземе под внимание становището й. Няма съдебни заседатели, за чиято реакция да се тревожим.

— Това е загуба на време — обади се Илай. — И има потенциал да хвърли заседанието в хаос.

Съдия Катчингс го погледна кръвнишки; явно не му харесваше да го обвиняват, че управлява хаотичен съд.

— Ваша Чест — казах аз, — мисля, че всички ще се съгласят, че Майло е задържан по най-обикновено обвинение в кражба. Обвинението и извършилият ареста полицай признаха това. В подобни случаи, когато нарушението е първо, при обсъждането дали нарушителят да бъде пуснат под гаранция или направо освободен трябва да се вземат предвид два фактора. Първо, дали обвиненият представлява опасност за обществото. И второ, има ли опасност да се укрие.

Сега съдия Катчингс насочи изпепеляващия си поглед към мен.

— Не е необходимо да поучавате съда.

— Зная, Ваша Чест. Има обаче и друг фактор, който бих искал да вземете предвид. За да бъде осъден за това престъпление, обвиняемият трябва да прави разлика между правилно и неправилно. Госпожица Корсинита може да помогне по този въпрос.

Илай скочи от мястото си; явно сметна това за прекалено.

— Правилно и неправилно? Та става въпрос за едно куче!

— Мисля, че Ваша Чест вече е наясно с това.

Съдия Катчингс поклати глава. Сигурно не беше доволен колко далеч са отишли нещата, но влакът бе излязъл от релсите и нямаше спиране.

— Свидетелят може да се яви — каза той.

Джулиет описа обучението, което би трябвало да е получил Майло в полицейската академия, и аз я насочих по-конкретно към умението му да отмъква оръжия от ръцете на опасни престъпници.

— Значи работата му е била да отнема оръжия от ръцете на престъпници, които ги използват, за да заплашват хора?

— Точно така — потвърди тя.

— Значи той е герой? — попитах аз и преди Илай да възрази, Джулиет каза:

— За мен определено е такъв.

— Тогава да предположим, че след като е напуснал полицията, Майло е бил обучен да отнема други неща от ръцете на хората. Става въпрос само за хипотеза, но все пак лесно ли би овладял подобно умение?

— Много лесно. И един ден може да му бъде достатъчен.

— Ако след това е използвал това обучение и е отнемал определени неща, както му е било заповядано, Майло би ли смятал, че върши нещо нередно?

— Със сигурност не. Такова е било обучението. Би трябвало да очаква похвала, при това заслужена.

— Благодаря. А какво е становището ви относно това дали представлява заплаха за обществото?

Тя се поколеба.

— Ако човекът, който го е обучил, го контролира и му заповяда да краде по същия начин, би го направил.

— А ако е под мой контрол и не му давам подобни заповеди?

— В такъв случай не.

— Сигурна ли сте?

— Да.

Предадох Джулиет на Илай, който я накара да признае, че кучетата невинаги се държат напълно предсказуемо. Това едва ли можеше да се нарече зашеметяващо признание и не вредеше на каузата ни по никакъв начин, освен ако съдията не бе настроен против нас.

Илай се представи нетипично слабо. Обясних си го с принципното му безразличие към случая на Майло, както и с известното му раздразнение, че е бил държан в неведение за въоръжената охрана. Федералните явно бяха сметнали за подходящо да имат вземане-даване с полицията, но не и с прокуратурата. Това едва ли можеше да се нарече отлична тактика, когато въпросът се постави в съда.

С Илай направихме заключителни изявления, след което очаквах съдия Катчингс да отложи решението си най-малко с няколко дни.

Не го направи.

— Съдът е на мнение, че обвинението не посочва убедителни доводи за лишаването на това куче от свободата му. Нареждам на защитата да представи заявление какви грижи ще бъдат полагани за Майло и какви мерки ще се вземат, за да се гарантира, че той няма да участва в бъдещи противообществени действия. Господин Карпентър, след като съдът получи и одобри заявлението, ще освободя Майло и ще ви го предам.