Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

— Лично ли го правите? — попитах аз.

— Обикновено не.

— Никога ли?

— Не си спомням — отвърна той, явно раздразнен.

— А по този случай лично ли отправихте молбата?

— Вече ви казах. Нямаше кой да се грижи за кучето.

Това не бе точно отговор на въпроса ми, но премълчах.

— Ако ви кажа, че съм новият собственик на Майло и че ще се грижа за него, това ще успокои ли загрижеността ви и ще кажете ли на приюта, че вече не е нужно да го държат там?

— Не съм казвал подобно нещо. Кучето е извършило кражба.

Усмихнах се.

— Значи Майло е престъпник?

— Извършил е кражба.

— Добре, вече стигнахме донякъде. — Представих като доказателство писмото от Илай, с което се потвърждаваше, че Майло е задържан заради обира.

Прочетох го на глас и попитах Оукс дали е съгласен с него.

— Да — отговори той.

— Ето че вече полицията и обвинението официално заявяват, че Майло е в затвора, защото е извършил кражба. Бил ли е арестуван или обвиняван преди?

Оукс не можа да скрие отвращението си от въпроса ми.

— Стига бе… — каза той.

— Това „не“ ли е? Бил ли е арестуван или обвиняван преди?

— Доколкото ми е известно, не.

— Известно ли ви е да е член на някаква организирана престъпна група? На някоя кучешка Коза Ностра?

Оукс нямаше намерение да бъде унижаван и се обърна за помощ към съдия Катчингс.

— Господин съдия…

Аз също се обърнах към Катчингс.

— Ваша Чест, установихме, че това е първото арестуване на Майло. Пускането под гаранция на нарушител при първото му провинение е напълно основателно. И той може да бъде освободен с мое поръчителство. Поемам пълната отговорност за бъдещите му действия.

— Няма да прибързвам с решението си. Продължете — каза той и добави по-строго: — Но по-сериозно.

— Песът е опасен за обществото — изтърси Оукс, преди да задам следващия си въпрос. — Може да продължи да краде. Специално обучен е за това.

— Къде е бил обучен?

— В полицейската академия.

— Научил се е да краде в полицейската академия? — попитах аз и петнайсетината зрители в залата се разсмяха.

Оукс не изглеждаше склонен да отговори на въпроса, така че зададох друг.

— Детектив, защо пред клетката на Майло е поставена въоръжена охрана?

— Не мога да кажа — промърмори той. Явно темата го караше да се чувства неудобно.

— Не знаете или смятате, че не бива да казвате? — попитах аз.

— Не мога да кажа — повтори той, като натърти на „не мога“.

— Искате ли да ползвате помощ от приятел?

Илай възрази, че проявявам неуважение към свидетеля. Не знаех, че подобно възражение съществува официално, но съдията все пак го прие и ме накара да перифразирам въпроса.

— Полицай седи денонощно в приют за животни за сметка на данъкоплатците, а вие не можете да ни кажете защо?

— Не.

Обърнах се към съдия Катчингс.

— Ваша Чест…

— Детектив Оукс — каза той, — ще трябва да отговорите по-подробно на въпроса.

Оукс се замисли за няколко секунди и накрая каза:

— Получихме искане от федералните власти.

Пит се оказа прав — в това бяха замесени и федералните. Чудно защо си бяха направили целия този труд да охраняват Майло, а не се намесиха в това изслушване.

Като че ли нито съдията, нито Илай имаха представа как да разбират това, а аз определено не можех да ги осветля. Катчингс пусна Оукс по живо по здраво, като прие загадъчното споменаване на федералните за окончателен отговор. Искаше ми се да поровя повечко, но нямаше да ми разреши.

Последният ми свидетел бе Джулиет Корсинита, кучешки инструктор, която живее и работи в Тийнек, но си е осигурила доста широка от географска гледна точка клиентела. Води предаване по местната телевизия, в което споделя съвети за обучение, а невъзмутимото й чувство за хумор и подходът към кучетата са й осигурили доста почитатели.

Джулиет има нещо като школа на свой имот и хората водят животните си при нея на „полеви лагер“ за шест седмици, през които научават всичко, което може да научи едно куче. Виждал съм я как работи и обучението се провежда с обич и внимание. Няма страх от наказание, а за физическо насилие не може да става и дума.

Още с призоваването на Джулиет Илай стана да възрази.

— Ваша Чест, не виждам какво общо има това със случая. Доколкото знам, госпожица Корсинита, каквато и да е квалификацията й, никога не е работила с въпросното куче и не е пряко запозната с инцидента.

Илай несъмнено бе пришпорил екипа си да поработи върху това; когато е видял името на Джулиет в списъка на свидетелите, явно се бе погрижил някой да я разпита преди явяването й.