Дейвид Розенфелт: Адвокатът с кучето

Тръпката беше същата като тръпката да си ченге.

Иронията в приликата между двете професии не оставаше незабелязана за Били Цимерман, който определено беше в уникалната позиция на познавач. Преди три месеца беше ченге, а ето че сега се преквалифицира в крадец.

И в моменти като този изобщо не бе в състояние да определи каква е разликата.

Приликата беше най-вече в чакането. Преди му се налагаше да следи някого, просто да го наблюдава и да се намеси, ако направи нещо незаконно. Ако нещата загрубееха, можеше да разчита на неизчерпаеми подкрепления.

В новата му работа загубата на време беше същата, само дето сега дебнеше потенциалната жертва да направи грешка и да прояви някакво слабо място. Разбира се, новата работа вървеше с повече напрежение. Ако провалиш мисията като ченге, шефът ти се вкисва. Издъниш ли се като крадец, ще си имаш работа със стражарите.

И викането на подкрепление не фигурираше като опция.

Били чакаше недалеч от „Скайбар“ на Ривър Роуд в Еджуотър, Ню Джърси, и се надяваше да се случи нещо добро. Беше петък вечер и жертвата му стоеше вече двайсет минути пред сградата, като често си поглеждаше часовника. Явно чакаше някого.

Били забеляза, че мъжът държи дясната си ръка прилепена към гръдния кош, сякаш придържаше нещо. Изглежда, упражняваше непрекъснат натиск, което можеше да е изключително уморително. Жертвата не бе анонимна. Били я познаваше много добре и не се съмняваше, че под сакото има нещо ценно — нещо, което жертвата искаше да контролира напълно.

Били погледна към партньора си Майло, първокласна, силна немска овчарка. Майло се намираше на десетина метра от него, отляво на клуба, близо до бордюра. Случайният минувач би видял, че Майло е завързан за уличния стълб. По-наблюдателните обаче биха забелязали, че ремъкът не е завързан, а просто преметнат около стълба.

Майло можеше да се освободи когато поиска. И смяташе да го направи веднага щом Били му даде знак.

Именно Майло беше основната причина Били да се чувства пак като ченге. Бяха партньори навремето — преди Ирак и преди шестнайсетгодишното момиче, което преспокойно се взриви и отнесе със себе си левия крак на Били.

Връщането на Майло беше най-хубавото нещо, случило се оттогава. И това не се дължеше само на необикновения му талант; Били обичаше Майло и Майло му отговаряше със същото. Двамата бяха екип. И приятели.

И сега чакаха момента, за който знаеха, че наближава.

— Вие сте Анди Карпентър, нали?

Говорещият бе с десетина сантиметра по-нисък и поне с двайсетина килограма по-тежък от мен. Иначе казано, къс и дебел. Стоеше пред големи подноси със скариди и раци. Хвърлях му погледи известно време, докато не дойде и не изпълни полезрението ми.

— Точно така — кимнах аз.

Протегнах към него лявата си ръка, защото само тя бе свободна. Дясната бе пъхната в джоба ми и стоеше там вече три часа, още откакто се облякох.

Въпросната ръка не просто си стоеше в джоба. Държеше пръстен. Същият, който Кевин Рандъл, младшият съдружник в кантората ни, състояща се само от двама души, щеше да надене на пръста на Кели Топфър след около двайсет минути. Малко съм параноичен по подобни въпроси и в качеството си на кум исках да съм сигурен, че когато свещеникът каже, че Кевин е готов за пръстена, няма да извадя от джоба си само въздух или мъх.

Кели и Кевин се срещнаха преди пет месеца и за Кевин това беше дар от Провидението. Той е най-големият хипохондрик на света, а Кели е интернистка. Ако зависеше от Кевин, сигурно щяха да се регистрират за подаръци в някоя онлайн аптека.

Сватбата се провеждаше в хотел „Клармонт“ в Клостър, Ню Джърси, на трийсет и пет минути път от дома ми в Патерсън. Коктейлът преди церемонията беше същинско ордьовърно предизвикателство за мен. Не вярвате? Опитайте тогава да обелите скарида с една ръка, при това прави. И ако случайно се справите, помъчете се да я топнете в соса. За питието да не говорим.

— Еди Линч. Наричат ме Хайк — представи се онзи.

Името Еди Линч завъртя някакви колелца в дълбините на съзнанието ми, но две „Блъди Мери“ вече си правеха компания в стомаха ми и не бях в състояние да мисля ясно.

— Приятел на Кевин ли сте?

Той сви рамене.

— Бяхме съквартиранти в колежа.