Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Затова прекарвахме времето си в „Спортната барака“, доста скъп бар ресторант на шосе 4 в Тийнек. По обзавеждане прилича на ски хижа и работи с предпоставката, че ако имаш достатъчно телевизори и достатъчно ефектен декор, всичко останало ще се погрижи само за себе си. Едва ли нещо друго може да бъде по-далеч от истината.

Хамбургерите не са достатъчно дебели, пържените картофки не хрускат достатъчно и ако не им напомняш при всяка поръчка, сервират бирата ти в чаша. Наредените един до друг телевизори понякога показват един и същи бейзболен мач, а неотдавна един беше включен на ретроспективната програма „Най-доброто от Х-игрите“.

„Най-доброто от Х-игрите“? Ето това е предаване, на което и десет секунди са му много. Изобщо как може да го пускат в спортен бар? Какво става със страната, която обичам?

Ние обаче седяхме, пиехме си бирите, нагъвахме храната и си гледахме игрите, като по този начин се опитвахме да възстановим чувството за някакъв ред в целия този хаос.

Тази вечер Пит закъсняваше, а Винс бе в лошо настроение, защото „Метс“ губеха. Щеше да е вкиснат и ако печелеха или ако не играеха, или дори ако нямаше такова нещо като „Метс“.

Гледаше към бара.

— Виждаш ли това? — попита той и поклати глава. — Просто да не повярваш.

Погледнах, но не видях нищо, което да не е за вярване.

— За какво говориш?

— Онзи тип е с костюм с жилетка. И с вратовръзка.

— И какво?

— И какво ли? — презрително се изсмя той. — Това е спортен бар. После какво, цветя по масите ли да очакваме? И онези миризливи неща в купички?

— Потпури ли имаш предвид?

Той ме погледна, сякаш бях паднала в супата му буболечка.

— Да, господин умнико. Точно това имам предвид.

Пит пристигна и Винс стана по-неудържим и от Леброн Джеймс 1 1 Американски баскетболист. — Б.пр. . Пит не каза „здрасти“; поради някаква причина поздравите никога не са били част от отношенията ни. Не си казваме и „довиждане“. Нито пък се интересуваме как е минал денят ни.

— Трябва ми една услуга — започна направо Пит.

— Продължавай да мечтаеш — отвърнах аз, макар и двамата да знаехме, че ще направя всичко, за което ме помоли. Тъй като съм адвокат, специализиран в наказателното право, работата на Пит като лейтенант в полицията го прави ценен източник на информация и го търся непрекъснато. Той мърмори, но винаги се отзовава.

Дори да не беше така, пак щях да направя всичко за него. Правенето на услуги напълно съответства на дефиницията ни за приятелство и да откажеш, е изключително необичайно. Задължителна част от ритуала обаче е да се преструваш, че оказваш съпротива.

— Всъщност аз ти правя услуга — продължи той. — Намерих ти клиент.

— Точно от това се нуждаех — отвърнах. Финансово съм независим благодарение на наследството и няколко по-големи успешни дела. Тъй като тежката работа като цяло и тежката адвокатска практика в частност не влизат в представата ми за добре прекарано време, рядко поемам нови клиенти.

— Чете ли за снощното убийство в Еджуотър? — попита той.

— На спортните страници ли е отразено?

Винс се включи с едно „Ама че си задник“. Не можах да реша дали го казва, защото новината беше на първа страница на вестника му и е раздразнен, че не съм я видял, или защото просто мисли, че съм задник, и е решил, че моментът е подходящ да ми го напомни. Може би и двете.

— Четох — казах аз.

— Арестуваният заподозрян е Били Цимерман. Завършихме заедно академията и дори известно време бяхме партньори.

— Бивше ченге? — попитах аз и моментално съжалих за въпроса.

— Еха, как се сети? — изненада се Пит. — Само от това, че е учил в академията и ми е бил партньор. На това се казва ум като бръснач.

— Ставаше въпрос за някаква услуга — напомних му аз.

— Всичко с времето си. Та Били беше в Националната гвардия и замина като доброволец в Ирак. Изкара там по-малко от година и се прости с крака си. А когато се върна, всички го прецакаха. Медицинското обслужване е под всякаква критика; лекуваха го, все едно му правеха услуга. А в полицията можеха да му предложат само канцеларска работа, която не е за човек като Били. Затова им каза да си я заврат отзад.

— Какво е искал?

— Искаше да се върне на старото си място, да работи на улицата.

— С един крак?

— Има протеза и се справя чудесно — каза Пит. — Може да те надбяга.

— Баба ми също може да го надбяга — обади се Винс.

— И двете ти баби гушнаха букета — отбелязах аз.

Той кимна.