Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Без да съм стигнал до каквото и да било решение, влязох в интернет да потърся нещо за убийството, за което бе обвинен Били Цимерман. Името на жертвата все още не се съобщаваше, което бе крайно необичайно за подобна ситуация.

Убитият бе стоял пред сравнително скъп клуб и не беше описан като бездомник или скитник. Не изглеждаше вероятно да не може да бъде идентифициран, пък и от полицията не си правеха труда да твърдят подобно нещо. Просто още не бяха обявили името му.

Инцидентът не се разглеждаше от пресата като голяма новина, така че най-вероятно журналистите бяха натиснати от ченгетата да не бъдат прекалено гласовити. Засега това бе само странно, макар и далеч не толкова странно като въоръжената охрана около Майло.

Чувствах се изтощен от непрекъснатото мислене в продължение на цели четирийсет и пет минути и тъкмо се готвех да се оттегля, когато се обади Рита Гордън. Беше се свързала с Били Цимерман, който досега изобщо не се отзовавал на опити за контакти с представителите на съдебната система.

— Оказва се, че Майло е вълшебна думичка — съобщи ми тя. — Каза, че е готов да се срещне с теб утре в десет сутринта.

Малко се подразних, че един задържан — при това такъв, на когото правя услуга — определя кога да се срещнем.

— По дяволите, едва ще намеря време какво да облека — казах аз.

— Да уговоря ли срещата? — попита тя, като игнорира сарказма ми.

Идеше ми да й поръчам да му тегли една, но образът на Майло в онази клетка не излизаше от главата ми.

— Добре. Ще дойда.

Били Цимерман не бе обикновен задържан в окръжния затвор. Радваше се на специално внимание и бе настанен отделно от останалите, очакващи реда си на опашката за правосъдие. Това се дължеше на факта, че е бивше ченге, а такива хора не виреят особено добре в подобна среда. Например често ги наръгват.

Освен отделянето от другите задържани, отношението на охраната към бившите ченгета е както дойде. Някои чувстват затворника като близък поради предишната му работа. Други гледат на бившето ченге като на предател и ренегат, който е по-противен от средностатистическия престъпник.

Когато доведоха Били за първата ни среща в специално предвидената за целта стая, останах с впечатлението, че е един от щастливците. Изглеждаше спокоен, което бе изненадващо за човек, обвинен в убийство. Със сигурност знаеше колко трудно ще му бъде и несъмнено си даваше сметка, че има съвсем реална вероятност да не се види на свобода. Но дори и да бе обхванат от паника, успяваше да го скрие добре.

— Здрасти, Анди Карпентър, нали? — Протегна ръцете си — доста неловък жест, тъй като китките му бяха закопчани с белезници.

Проявих нещо като солидарност и отвърнах със същото, така че се ръкувахме с четири ръце.

— Точно така.

— Благодаря, че дойдохте. Пит каза, че мога да разчитам на вас.

— Пит е добър приятел.

Той кимна енергично.

— Момче на място.

Тъй като бях бесен, че Пит ме е въвлякъл във всичко това, предпочитах да прескоча хвалебствената част от разговора.

— Каза, че искате да помогна на кучето ви. Опитвам се да го направя.

— Добре — кимна той. — Страхотно.

— Опитах да се свържа с адвоката ви по въпроса, но като че ли нямате такъв.

Отново кимане.

— Точно така. Няма проблем. Можете да говорите с мен.

Тук ставаше нещо шантаво; този тип се държеше така, сякаш командваше ситуацията, а това никак не отговаряше на фактите в онзи им вид, в който ми бяха познати.

— Добре — казах аз. — Отидох да видя Майло, който в момента е в окръжния приют.

— Добре ли е? — попита Били и за първи път го видях загрижен.

— Много е добре. В общи линии се отнасят с него по начина, по който се отнасят с вас. Държат го отделно от останалите.

— Добре. Много добре.

— Необичайното е, че пред клетката му има въоръжена охрана.

Пак кимане.

— Добре.

Явно му доставях удоволствие, макар че нямах идея по какъв начин.

— Имате ли представа защо е тази охрана?

— За да не може никой да го открадне.

— Защо някой ще прави подобно нещо? — попитах аз.

— Засега не мога да говоря по този въпрос. Но съм сигурен, че има хора, които си мислят, че той може да им помогне.

— Мислят, че Майло може да им помогне? Как? И защо?

Той протегна ръце с дланите нагоре и сви рамене.

— Съжалявам, но наистина не мога да говоря по този въпрос.

Дойде ми до гуша и станах от мястото си.

— Честно да ви кажа, Пит е добър приятел, но никой не е чак толкова добър приятел. Обичам да помагам на кучета и бих помогнал на вашето. В онзи приют обаче има предостатъчно други, които не могат да се похвалят с въоръжена охрана, така че предпочитам да насоча усилията си към тях.