Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Ако случайно не сте забелязали, малко съм луд на тема кучета.

Задачата ми бе да защитя Майло от системата, която го беше поставила зад решетките. Освен че нямах представа каква тактика да използвам, не знаех дори какъв искам да бъде окончателният резултат. Ако успеех да го измъкна, къде щеше да иде, щом господарят му е в затвора? И ако дори в приюта имаше нужда от въоръжена охрана, кой щеше да го охранява навън?

От друга страна, много добре си давах сметка, че кучетата живеят малко. Средната продължителност на живота на една немска овчарка е дванайсет години и всеки прекаран в клетката ден бе изгубен за Майло.

Когато се върнах от разходката с Тара, вече бях твърдо решен да изкарам Майло навън. Само трябваше да измисля как точно.

Лори ни чакаше у дома. Откакто се върна в Ню Джърси и при мен, тя претърпя един вид обрат в кариерата. Накратко, досега бе работила като ченге в Патерсън, като частен детектив, работещ предимно за мен, и една година като шеф на полицията във Финдли, Уисконсин.

Миналата година, докато ми беше на гости в Ню Джърси, беше простреляна тежко. Все още страда от последиците от раняването, затова реши да преподава криминология в близкия университет „Уилям Патерсън“. Никак не бях изненадан, че се посвети изцяло на новата си работа и че е направо влюбена в нея.

Запознах я със ситуацията, докато вечеряхме, като преди всичко описах доста нехайното отношение на Били към затрудненото му положение и факта, че знае повече, отколкото е склонен да разкрие.

Тя ме прекъсна:

— Извинявай, Анди, но това изобщо не е важно, поне засега.

— Как така?

— Целта ти е да помогнеш на кучето, нали? Трябва да се съсредоточиш единствено върху това как да го изкараш от приюта. Останалото просто няма значение.

— Именно то е причината да проявяват такъв интерес към Майло. Повечето кучета в приюта не могат да се похвалят с лични телохранители.

Тя поклати глава.

— Пак няма значение. Ще ти се наложи да се бориш според законните основания дали имат право да държат Майло затворен. А и не оставам с впечатление, че са склонни да дават публичност на всичко това.

Беше права, разбира се, но това изобщо не ми даваше някакъв конкретен план за действие.

— Проблемът е в законните основания — казах аз. — В момента не разполагам с такива. Дори не зная каква е официалната причина да го държат затворен.

— А каква би могла да е тя?

— Доколкото знам, единствената основателна причина да задържат Майло е, ако е опасен. Ако е ухапал някого.

— А не го е направил, нали?

— Не съм чувал да го е правил. Просто е откраднал някакъв плик.

— Значи Майло е крадец — усмихна се тя. — Случвало ти се е да защитаваш такива, нали?

— Никога. Всичките ми клиенти са невинни — заявих възмутено.

— В такъв случай ще можеш да защитаваш Майло така, както защитаваш тях.

Замислих се над думите й и заформящата се в главата ми идея ме накара да се усмихна.

— Знаеш ли какво? Точно това ще направя.

— Искаш да говорим за кучето му? — Илай Морисън очевидно бе изненадан и несъмнено доста раздразнен от изявлението ми. Като окръжен прокурор, занимаващ се с делото на Били Цимерман, той направи промени в графика си, за да намери време за мен, след като му казах, че Били ме е наел и трябва да се срещнем незабавно.

В прокуратурата смятат Илай за стара пушка — пребиваването му в нея започна по времето, когато я управляваше баща ми. Той е един от малцината, които никога не са се опитвали да я използват като трамплин за по-доходоносна работа на страната на защитата или за политическа кариера.

Поддържаме доста добри отношения — нещо, което не мога да кажа за повечето обвинители.

В случая най-вероятно бе решил, че смятам да се пазаря за постигането на някакво споразумение за Били, макар да не знаех дали ще е склонен на такова.

— Да — признах аз. — Името му е Майло и е несправедливо задържан.

— Майло е куче, Анди — обясни ми той.

— Куче с права.

— Майтапиш се.

— Защо го държите затворен? — попитах аз.

— Най-малкото защото е крадец. Един свидетел го е видял да се омита с плик, който според нас е принадлежал на жертвата. Освен това го свързахме с други кражби, извършени от него и Цимерман през последните няколко месеца.

— Тогава защо не му повдигнете обвинение?

— Обвинение срещу кого? Срещу кучето ли?

— Да. Между другото, името му е Майло. Унизително е да продължаваш да го наричаш „кучето“.

Илай се разсмя, демонстрирайки изумителната способност да преминава от едно състояние в друго.