Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

— Значи затова охраняват Майло? Полицията се страхува, че някой ще го открадне с надеждата, че ще го отведе до откраднатото?

Били кимна.

— Така си мислят те, но той няма да го направи. Поне не за тях.

— Но за вас би го направил, така ли?

— Може би — усмихна се той. — Казах ти, приятелчета сме. Той ми има доверие.

Стратегията на Били вече ми се изясняваше, въпреки че същото не се отнасяше за фактите по случая.

— Значи не се безпокоите за себе си, тъй като си мислите, че ще се обърнат към вас с предложение за сделка. Двамата с Майло намирате пакета, а те снемат обвиненията.

— Пит каза, че сте умен — отбеляза Били. — Прав е.

— Умен съм само в сравнение с вас — отвърнах аз.

— Какво означава това?

— Това означава, че ви грози доживотен затвор, а не правите нищо, за да се защитите. Седите си в килията и планирате стратегия, която се гради на надеждата, че всичко ще си дойде на мястото.

— И ще си дойде.

— Може би. Възможно е обаче да открият по друг начин какво е имало в плика или някой с повече власт да реши, че е по-добре изобщо да не намират пакета. Или пък някой ще се справи с охраната и ще застреля Майло, или ще намери начин да го отрови. Всяка от тези възможности, или от стотици други, ви гарантира едночасова разходка в двора до края на живота ви.

Май видях признаци, че започва да схваща ситуацията, но можеше и да греша. Дори не бях сигурен, че искам подобно нещо, защото определено нямах нужда от двукрак клиент.

— Можете ли да освободите Майло?

— Не зная. А и да успея, какво да правя с него?

— Всяко нещо с времето си — каза той. — Мястото му не е в клетка.

Най-сетне да чуя нещо, за което бях сигурен, че е истина.

Обещах на Били, че ще направя всичко по силите си, и вместо към офиса тръгнах към дома си. Положих геройски усилия да мисля, докато разхождам Тара — а в случая малко продуктивно мислене определено щеше да е от полза. Правозащитна система, която смята за нужно да постави въоръжена охрана на куче, едва ли би стояла със скръстени ръце, докато го извеждаш от приюта.

Какъвто и подход да изберях, той определено щеше да изисква доста юридическо маневриране. Затова се обадих на Кевин. С Кели бяха решили да пропуснат медения си месец, тъй като след по-малко от две седмици заминаваха за Бангладеш.

— Кев, имаме дело.

— Ти имаш дело — отговори ми той. — Аз заминавам за Бангладеш.

— Каква е причината да бързаш толкова?

— Бедност, глад, неграмотност…

— И си решил, че ако отидеш там час по-скоро, всичко това ще изчезне? — Знаех, че звуча жалък, но наистина ми бе нужна помощта му.

— Анди, иска ми се да ти помогна, но не мога.

— Добре — казах аз. — Разбирам. Предполагам, че не си ми длъжник, задето не изгубих пръстена ти.

— Поне този път клиентът човек ли е?

— Адски близо. Немска овчарка, но наистина умна.

Запознах накратко Кевин със случая и усетих, че събуждам интереса му, но решението му бе твърдо — с Кели отиваха да спасяват света.

— Свържи се с Еди Линч — посъветва ме той. — В сравнение с неговите справки моите са като съчинения на първокласник.

— Кевин, та той е господин Мрак и Мъка.

— Лично той се смята за реалист. Така или иначе има две причини да му поръчаш справките.

— И какви са те?

— Ще свърши чудесна работа и така няма да ти се налага ти да я вършиш.

Кевин винаги вади основателни доводи.

Тара вече не е млада, но това не личи по поведението й, когато е на разходка. Опашката й винаги се вее, носът й непрекъснато души и тя не пропуска нищо около себе си. Когато чуе необичаен звук, наостря уши и незабавно започва да се оглежда за ново приключение.

Възхищавам се на отношението й към живота и ми се иска да мога да й подражавам. За съжаление ушите ми не са в състояние да се наострят.

Във всеки случай, макар че едва ли ми се е случвало да попадна на голдън ретривър, който да не е най-малкото невероятен, Тара някак е успяла да се издигне до по-високо ниво.

Когато говорят за кучето си, мнозина със смях го хвалят, че се мисли за човек — сякаш това е нещо, към което едно куче би се стремило. Вероятно причината е в това, че посвещавам голяма част от времето си на разправии с наказателната съдебна система, но за мен всяко средностатистическо куче далеч превъзхожда представителите на моя вид.

Кучетата, почти без изключение, притежават достойнство, съчувствие и вродена интелигентност. В тези области хората най-често не са на ниво. Тара се издига високо над тях.