Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Фред намекваше за факта, че често имаше изключително неприятната задача да приспива някои от кучетата. Именно затова с Уили направихме фондацията си.

Обадих се на Пит от колата, разказах му за случката и се изненадах, че той изобщо не е изненадан.

— Да, канех се да ти звънна — каза той. — Току-що научих за охраната.

— Какво става тук?

— Не знам, но случаят е засекретен. И се говори, че е намесено ФБР.

— ФБР ли? Кого е убил приятелят ти?

— Какво става с принципа невинен до доказване на противното? — поинтересува се той.

— Ти да не си станал член на Движението за граждански свободи? В чие убийство е обвинен приятелят ти?

— Не знам.

— В такъв случай да предполагам ли, че не знаеш и къде е мястото на кучето във всичко това?

— Нямам представа.

— Благодаря. Въвличаш ме в ситуация, която определено се отразява положително на живота ми.

— Да не би да се отказваш? — попита той.

— Не.

— Защото видя кучето, нали? Видял си го в клетката и искаш да го извадиш оттам.

Ядосах се, че е прав, но не можах да измисля някакъв хаплив отговор, така че премълчах.

Той се разсмя. Много добре знаеше, че е отбелязал точка.

— Всъщност предпочиташ кучетата пред хората.

— Може би е време да започна да излизам с по-добра порода хора.

Връзката прекъсна.

Трябваше да разговарям с адвоката на Били Цимерман. Така той щеше да убеди съда да ми позволи да представлявам Майло. Трябваше да призная, че полузабъркването ми във всичко това вече не приличаше на дребна задача. Не само че исках да извадя кучето от незаслужения затвор, но и бях повече от любопитен да разбера защо пред клетката му е поставена денонощна въоръжена охрана.

Обадих се на Рита Гордън от канцеларията на съда, за да разбера кой представлява Цимерман. Имах четирийсет и пет минутна афера с нея преди няколко години, когато Лори беше в Уисконсин и бяхме разделени. Сексуалният апетит и енергията на Рита са от такъв порядък, че ако аферата беше продължила петдесет и пет минути, сигурно щяха да ме изгребват с лъжица от леглото.

— Здрасти, голямо момче — каза тя, когато чу гласа ми. Напоследък ме наричаше „голямо момче“ и не знаех как да го разбирам. Потиснах желанието да я попитам какво има предвид и дали се майтапи, защото се страхувах от отговора.

Побъбрихме известно време, тъй като това е цената, която плащам за информация. Накрая попитах:

— Кой е адвокат на Били Цимерман?

— Името Никой говори ли ти нещо?

— Какво означава това?

— Означава, че отказва адвокат — отвърна тя. — Служебният защитник се занимаваше до повдигането на обвинението, след това Цимерман заяви, че не се нуждае от защита.

— Значи ще се представлява сам?

— Доколкото ми е известно, не е казвал това, но в крайна сметка ще се наложи да вземе някакво решение.

С всяка минута нещата ставаха все по-сложни.

— Трябва да се видя с него.

— Всички си имаме своите нужди.

— Можеш ли да му предадеш нещо? Кажи му, че става въпрос за Майло.

— Кой е Майло? — попита тя.

— Кучето му.

— Пак ли? Не мислиш ли, че прекаляваш с кучешката работа?

— Стига, Рита. Кажи му, че трябва да говоря с него за Майло. И че е въпрос на живот и смърт.

— Наистина ли?

— Не.

Тя се замисли за момент и накрая се предаде.

— Добре. Ще му предам.

— Благодаря.

Нямах какво друго да правя и тръгнах обратно към офиса. Не че беше нужно да ходя там; просто имах чувството, че ако прекарвам следобедите вкъщи, съм на една крачка от сапунените опери и нагъването на бонбони. Ставаше въпрос за достойнство все пак.

Една я нямаше, което не се води новина, така че използвах времето да се замисля за Кевин. Заминаването му означаваше, че губим петдесет процента от адвокатите на кантората, а останалите петдесет — моя милост — не обичат да вършат каквато и да било работа.

Това щеше да представлява известен проблем, ако имахме клиенти. Липсата им донякъде компенсираше нещата, но положението щеше да се промени в близко бъдеще. Въпреки всичките ми усилия клиентите и убийствата сякаш се стоварваха сами, без никой да ги е канил.

Кевин бе блестящ адвокат и ме допълваше идеално. Изпитваше огромно удоволствие и гордост от подробните си юридически справки и вниманието към най-малките детайли, които могат да изиграят такива големи роли на самия процес. Аз лично съм по общите картини и стратегиите, което означава, че съм мързелив и бързо ми писва.

Имаше голяма вероятност да се справя и сам с незначителния случай на Майло, но в бъдеще щеше да ми е необходим помощник, пък било и на непълен работен ден. Приятелят на Кевин, Еди Линч, бе една от възможностите, макар че, ако съдех по единствения си разговор с него, сигурно щеше да ме докара дотам да поискам да се хвърля от някой прозорец.