Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

За първи път на лицето му се изписа тревога.

— Недейте така, не се опитвам да ви преча. Просто нещата, за които питате… Наистина не мога да отида натам.

— Разбирам — отвърнах аз. — Затова аз отивам натам. — Посочих вратата за по-голяма яснота и тръгнах към нея. Искрено се надявах той да не каже нищо, докато не се озова от другата й страна.

— Чакайте. Моля ви. — В тона му вече нямаше арогантност или увереност. Звучеше точно толкова уязвимо, че да накара смотаняк като мен да спре. Взрях се в него, но не казах нищо.

— Искам да ми бъдете адвокат — каза той.

Това бе нещо, към което определено не проявявах интерес.

— Говорим за Майло — изтъкнах аз. — Освен това останах с впечатление, че не ви е нужен адвокат.

— Така е, но ако ще ви казвам нещо, трябва да съм сигурен, че ще го пазите в тайна. А единственият начин да го постигна, е да ви наема за адвокат.

Разбира се, в случая бе напълно прав. Казах му, че ще му представя писмен договор, според който ще може да ме наеме за определено време срещу един долар. Засега уговорката можеше да бъде устна и бях готов да я изпълня.

Той се замисли над думите ми и като че ли реши, че предложението е приемливо.

След като се разбрахме, той взе думата.

— Добре, ето какво мога да ви кажа. Когато се прибрах от Ирак, опитах да се върна на старата си работа в полицията. Нямаше начин.

— Защо?

— Казаха ми, че покрай кризата и тъй нататък приемането на нови полицаи е замразено, но могат да ми намерят канцеларска работа на непълен работен ден. Пълни глупости, разбира се. Просто не им трябва еднокрако ченге. Пък и винаги са гледали на мен като на трън в задника.

— А бяхте ли такъв?

— Трън в задника ли? — Той се разсмя. — Разбира се. И то какъв. Както и да е, Майло беше мой партньор навремето, патрулирахме заедно. И открих, че се канят да изхвърлят и него.

— Защото е трън в задника ли? — поинтересувах се аз.

— Не, защото е остарял. Тъкмо щеше да навърши седем. Това е пределната възраст за кучетата в управлението. Така че пуснах молбата и те с радост ми го дадоха.

— Защо го поискахте?

Въпросът ми го изненада.

— Обичам кучето. Може да звучи глупаво, но той е най-добрият ми приятел в целия свят. Пит ми каза, че сте луд на тема кучета, така че би трябвало да схващате.

— Схващам.

— Майло е обучен да обезврежда нарушители. Беше невероятен в работата си, най-добрият в управлението. В един миг държиш пистолет, а в следващия Майло е полетял във въздуха и ти го отмъква от ръката.

— И?

— И щом си го взех, реших малко да усъвършенствам обучението му. Сега може да отмъкне всичко от всекиго. В състояние е да извади и пломбите от зъбите ви.

— Значи е крадец? — попитах аз.

Били се ухили.

— И двамата сме такива. При това сме добри в занаята си. Майло и Клайд.

— От кого крадете?

— Е, добрата новина е, че хората, от които си заслужава да се краде, са онези, които могат да си го позволят. Нали се сещате, застраховки и тъй нататък. Затова сме доста придирчиви и нямаме намерение да забогатяваме, а само да свързваме двата края.

— Значи това сте правили в нощта на стрелбата?

Той кимна.

— Да. Майло грабна нещо от жертвата точно преди да я прострелят.

Не го попитах кой е стрелял, защото не исках да чуя отговора. Но от историята му личеше, че не се смята за виновен; ако бяха излезли да откраднат нещо чрез дарбите на Майло, самата кражба правеше стрелбата ненужна. Е, можеше да е имало и допълнителни обстоятелства, но засега от думите му разбирах само толкова.

— Не стрелях аз — прочете мислите ми Били.

— А кой?

— Не зная.

— Къде е нещото, което Майло е откраднал?

Били отново се ухили.

— Ето това е въпросът за милиард долара.

Доста адвокати си мислят, че могат инстинктивно да познаят кога някой лъже. Аз не съм сред тях. Имам си инстинкти и усещам достоверността на нещата, които хората ми казват, но вероятно греша в половината от случаите. В този случай усетът ми бе, че Били казва истината, но не се доверявах особено на това.

Той ми съобщи, че познава жертвата, някой си Джак Ърскин, и че са служили заедно в Ирак. Освен това продължи да твърди, че няма представа какво е било съдържанието на отмъкнатия от Майло плик, но добави, че вероятно доста хора отчаяно се опитват да се доберат до него.

Можех да го понатисна и да се опитам да изкопча повече, но това не бе необходимо за задачата ми. Пък и имах чувството, че колкото по-малко съм замесен в тази история, толкова по-добре.