Дейвид Розенфелт - Адвокатът с кучето

Уили Милър се бе настанил на мястото си до мен и се оглеждаше, сякаш бе в театър на „Бродуей“.

— Страхотно — отбеляза той. Коментарите на Кевин в съда като цяло бяха по-полезни.

Еди Линч го нямаше. Не сметнах за нужно да идва, а и той не показа особено желание да го прави. Все пак щях да разчитам до голяма степен на неговата справка.

Съдия Катчингс ни поздрави с добре дошли в залата му и ни предупреди да не бъдем особено многословни. Освен това попита дали имаме да кажем нещо преди началото на заседанието.

Илай стана от мястото си.

— Ваша Чест, макар да нямахме много време да се подготвим по случая, а той е, меко казано, уникален, не успях да открия нито един закон, в който да се казва, че животно може да бъде пуснато под гаранция.

— Може и така да е — каза съдията. — Доколкото аз разбрах, събрали сме се тук да решим дали има основания да продължи задържането на кучето, известно като Майло. Както се посочва в справката на господин Карпентър, има много начини той да бъде освободен напълно законно. Гаранцията е просто един от тях.

Това бе малка победа за мен. Оставаше ми само да покажа, че Майло не бива да бъде държан в плен; не бе нужно да се впускам в толкова много юридически уловки, колкото очаквах.

Кимнах в знак на благодарност към съдия Катчингс и казах:

— Ваша Чест, защитата призовава Томас Базилио.

Томас Базилио е на четирийсет и една, шеф на службата за контрол над животните в окръг Пасаик. Службата му не е от най-примамливите; ловците на кучета по принцип не се радват на всеобща любов, а той е кралят на кучкарите. Поради големия брой нежелани кучета службата му е принудена да подлага на евтаназия много от тях. Определено не бих желал да бъда на негово място.

Познавам се с Базилио и мога да кажа, че е свестен тип с обезоръжаващо чувство за хумор. Днес обаче нямаше да има възможност да го използва.

— Господин Базилио, знаете ли, че при вас има немска овчарка на име Майло?

— Да.

— В приюта в Патерсън ли се намира?

— Да.

— Как се е озовал там?

— Полицията ни го предаде.

— Защо? Нещо лошо ли е направил?

— Не зная да е вършил нещо лошо. От полицията не споделиха.

— Знаете ли, че са поставили денонощна охрана пред клетката му?

— Да.

— Казаха ли ви защо?

— Не — поклати глава той. — Питах, но ми отговориха, че е свързано с някакъв случай и че е поверително.

— В какви случаи прибирате кучета в приютите? — попитах аз.

— Може да има различни причини. Някое куче може да се е изгубило и го държим, докато не се появи собственикът му. Ако това не стане, се надяваме, че ще бъде осиновено от друг. Възможно е също собственикът вече да не иска кучето си и да ни го предаде.

— Това ли е всичко?

— Не. Ако някое куче представлява опасност за хората, ако е нападнало или ухапало някого, тогава го прибираме. Често се налага да приспиваме такива кучета.

— Това означава да ги убивате, нали?

— Да.

— Коя от изброените причини е основание Майло да се намира в приюта?

Той се замисли за момент.

— Не съм сигурен. Доколкото разбирам, собственикът му не е в състояние да се грижи за него. Колкото до това дали е опасен, полицията би трябвало да е по-наясно от мен.

Представих като доказателство писмо от Били Цимерман, с което ме правеше собственик на Майло. Бях го уверил, че това е само временен, макар и необходим ход.

— Значи, ако съм собственик на Майло и искам да го прибера у дома и да се грижа за него, това премахва основанията да бъде държан в приюта.

Базилио сви рамене.

— Предполагам, че да.

Предадох свидетеля на Илай, но той нямаше въпроси. Подозирах, че няма да задава въпроси през цялото изслушване. Юристите не задават въпроси, чиито отговори не знаят, а тъй като не знаеше за охраната, Илай щеше да е още по-предпазлив.

Стартът си го биваше.

Детектив Карл Оукс изглеждаше така, сякаш предпочиташе да бъде навсякъде другаде, само не и на свидетелското място. Езикът на тялото и изражението на лицето му показваха, че е под достойнството му да му губят времето с такъв тривиален въпрос. Това ми даде предимство като негов противник, тъй като нищо не ми е под достойнството.

— Детектив Оукс, лично ли дадохте заповед Майло да бъде затворен в окръжния приют за животни в Пасаик?

— Не беше заповед, а молба.

— Ухапал ли е някого? — попитах аз.

— Не, доколкото ми е известно — отвърна той.

— Друг път отправяли ли сте подобни молби?

— Когато арестуваме собственик на животно, за което няма кой да се грижи, то се предава в приюта.