Камила Лекберг - Ледената принцеса

— Доволен ли си от развръзката? Ами изчезването на Нилс? Вера не ти ли каза нещо повече за това?

— Не, твърди, че нищо не знае. За съжаление не й вярвам. Мисля, че е имала много по-сериозни причини да защити честта на Андерш от истината за изнасилването му от Нилс Лоренц. Според мен знае какво се е случило със сина на Нели и иска на всяка цена да го запази в тайна. Но това са само предположения. Истината е, че хората не потъват току-така вдън земя. Нилс не може да се е изпарил яко дим и според мен някой знае точно къде е. Във всеки случай имам собствена теория по въпроса.

Разказа й бавно и методично какво се е случило според него и й обясни на основата на кои обстоятелства гради теорията си. Ерика потрепери, въпреки че в стаята бе много топло. Подозренията му може и да звучаха невероятно, но не можеше да ги отхвърли с лека ръка. Разбра, че Патрик никога нямаше да успее да открие доказателства в подкрепа на теорията си, а и вероятно нямаше смисъл да ги търси. Бяха изминали толкова много години. Няколко разбити живота стигаха, нямаше смисъл да жертват още един.

— Ясно ми е, че от това нищо няма да излезе, но същевременно искам да знам, най-вече заради самия себе си. В продължение на няколко седмици живях с този случай и искам да приключа с него веднъж завинаги.

— Но какво смяташ да правиш? А и какво можеш да направиш?

Патрик въздъхна.

— Чисто и просто ще помоля да ми дадат някои отговори. Ако не попитам, ще си остана с празни ръце, нали?

Ерика го наблюдаваше внимателно.

— Не знам дали това е добра идея, но ти ще си прецениш.

— Да. Нека за миг забравим за смъртта и кошмарите от миналото и да се посветим един на друг. Какво ще кажеш?

— Страхотна идея.

Той отново се притисна до нея, но този път тя не го отблъсна.

Ерика все още беше в леглото, когато той излезе от къщи. Сърце не му даваше да я събуди, затова тихичко се измъкна от постелята, облече се и потегли.

Предложението му за разговор предизвика в отсрещната страна известно учудване и предпазливост. Пожелаха срещата да е дискретна и Патрик прие без възражения. Именно затова му се наложи да стане в седем часа в тази понеделнишка сутрин. Потъналият в мрак път до Фелбака бе почти пуст. Свърна след табелата за Веддьо и спря колата на паркинга, който се намираше доста по-надолу по пътя. След това зачака. След около десетина минути още една кола се появи на паркинга и спря до неговата. Водачът слезе от собствения си автомобил, отвори вратата на този на Патрик и се настани отпред на мястото до шофьора. Патрик остави двигателя да работи, за да се топлят. Иначе скоро щяха да се превърнат в ледени висулки.

— Не мога да отрека, че подобни тайни срещи в мрака са доста вълнуващи, но се чудя защо бе необходимо всичко това?

Ян изглеждаше спокоен, но по лицето му бе изписано леко учудване.

— Мислех, че разследването е приключило. Нали заловихте убиеца на Алекс?

— Да, така е. Но има още няколко неща, които не мога да си обясня и това не ми дава мира.

— Така ли, кои точно?

Лицето на Ян бе напълно безизразно. Патрик се зачуди дали безбожно ранното му ставане тази сутрин нямаше да се окаже напразно. Но тъй като така или иначе вече стоеше тук, можеше поне да довърши започнатото.

— Както може би сте чули, Александра и Андерш са били изнасилени от брат ви Нилс.

— Да, чух. Ужасно. Най-вече за мама.

— Макар че това не е новост за нея. Тя отдавна го знае.

— Да, така е. Подходила е към ситуацията по единствения възможен според нея начин. Колкото се може по-дискретно. Членовете на семейството трябва да се защитават. Всичко останало остава на заден план.

— Как се отнасяте вие към всичко това? Че брат ви е педофил, а майка ви го прикрива?

Ян запази пълно спокойствие. Изтупа няколко невидими прашинки от палтото си, помисли малко, сбърчи едната си вежда и отговори на Патрик:

— Аз, естествено, разбирам мама. Тя не е могла да постъпи по друг начин, нито пък да поправи стореното, нали?

— Да, човек, разбира се, би могъл да го погледне и от този ъгъл. Въпросът обаче е какво се случва с Нилс след това. Не е ли правил опити да се свърже с някого от вас?

— Ако беше, щяхме да изпълним гражданския си дълг и да информираме полицията.

Ироничната нотка бе толкова изкусно вплетена в гласа му, че едва се долавяше.

— Разбирам, че е решил да изчезне. Загубил е всичко. Мама е разбрала какъв е в действителност, а и е щяло да му се наложи да напусне учителското си място. Мама със сигурност не би му позволила да продължи да преподава. Затова е избягал. Вероятно живее в някоя топла страна, където без проблем може да си осигурява малки момченца и момиченца.