Камила Лекберг - Ледената принцеса

Най-накрая щеше да заживее живота си така, както сам искаше.

Отдавна планираше това, от години. Болежките му се влошаваха с всяка изминала година, а животът със Свеа ставаше все по-непоносим. Ейлерт смяташе, че заслужава повече. С помощта на интернет успя да открие един пансион в малко градче на слънчевото испанско крайбрежие. Малко по-надалеч от плажовете и туристическите дестинации, затова и цените бяха поносими. Бе им изпратил писмо по електронната поща и го увериха, че може да живее там цяла година, стига да иска. Дори в такъв случай собственичката можеше да му предложи по-добра цена. Отне му доста време да спести парите под зоркия поглед на Свеа, която следеше всяка негова стъпка, но най-накрая успя да събере нужната сума. Изчисли, че спестяванията ще му стигнат за около две години, ако живее скромно. След това все щеше да намери изход. Нищо не можеше да убие ентусиазма му.

За първи път от петдесет години се чувстваше свободен и от щастие дори натисна още по-силно педала на газта на старото си волво. Смяташе да остави колата на паркинга за продължителен престой. Свеа рано или късно щеше да я открие. Не че имаше някакво значение. Тя така и не взе книжка, а вместо това използваше Ейлерт като безплатен шофьор, ако трябваше да отиде някъде. Само едно нещо му тежеше малко на съвестта — децата. От друга страна обаче, те приличаха повече на Свеа и за негово съжаление станаха също толкова тесногръди и дребнави като нея. Сигурно и той имаше вина за това, работеше по цял ден и си намираше всевъзможни извинения, за да не се прибира вкъщи. Въпреки това бе решил да им изпрати картичка от летището, за да им каже, че заминава по собствена воля и няма нужда да се притесняват. Не искаше да го обявят за издирване в полицията.

В тъмната нощ пътят беше пуст и той дори не пусна радиото, за да може да се наслади докрай на тишината. Животът му тепърва започваше.

— Не разбирам. Вера убива Алекс, за да не й позволи да разкаже, че двамата с Андерш са били изнасилени като деца преди двайсет и пет години.

Ерика въртеше замислено чашата си с вино в ръка.

— Не бива да подценяваш силната потребност на жителите на малките градчета и селца да не се набиват на очи. Ако старата история за изнасилванията излезете наяве, хората щяха отново да започнат да ги сочат с пръст. Но пък не й вярвам, че е убила Алекс, за да предпази Андерш. Може би е права, че и той е искал истината да остане заровена в миналото, но си мисля, че го е сторила най-вече заради самата себе си. Защото не е могла да понесе мисълта, че хората ще шушукат зад гърба й не само заради самото изнасилване на Андерш, но и заради решението й да прикрие случилото се, вместо да му помогне. Мисля, че точно този срам я плаши най-много. Решението й да сложи край на живота на Алекс е чисто импулсивно, взима го в мига, в който разбира, че не може да я убеди да мълчи. И хладнокръвно я убива.

— Как прие факта, че я разкрихте?

— Удивително спокойно. Мисля, че изпита невероятно облекчение, когато чу, че не Андерш е баща на детето и че следователно не е убила собственото си внуче. Какво ще стане с нея самата очевидно не я интересува. А и защо да я интересува? Синът й е мъртъв, няма никакви приятели, животът й е празен. Тайната й бе разкрита, вече няма какво да губи. Освен свободата си, разбира се, а, както изглежда, тя няма никакво значение за нея в този момент.

Бяха вечеряли у Патрик и сега седяха и пиеха вино. Ерика се наслаждаваше на спокойствието и тишината. Много се радваше, че Ана и децата й гостуват, но понякога й идваше в повече и днес бе един от тези дни. Патрик бе прекарал целия ден в стаята за разпити, но след работа мина да я вземе заедно с малката й чанта с багаж и сега се бяха изтегнали на дивана като отрудени старци.

Ерика затвори очи. Този миг бе толкова прекрасен и плашещ едновременно. Всичко бе съвършено и именно това я караше да се страхува, че няма да продължи дълго. Не й се мислеше какво ще се случи с тях, ако се върнеше обратно в Стокхолм. Двете с Ана избягваха въпроса за продажбата на къщата вече дни наред, сякаш мълчаливо се бяха разбрали, че още е рано да говорят за това. Ерика не вярваше, че сестра й е в състояние да взима каквито и да било решения в този момент, и затова не искаше да я притиска.

Тази вечер обаче нямаше да мисли за бъдещето. Ще се съсредоточи върху настоящето и ще се наслади докрай на мига. Прогони всички мрачни мисли.

— Днес говорих с издателството. За книгата за Алекс.

— Ами! И какво ти казаха?