Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— Детектив — кимна му тя с усмивка и се ръкува с него, а Дани усети как устата му пресъхна. — Има ли новини? Намерихте ли го вече?

— Не още.

Леко разочарование се изписа по лицето й и Дани се почувства учудващо разстроен. Анджела Джейкс бе последната жена на света, която искаше да разочарова.

— Все още сме в началните стадии на следствието, госпожо Джейкс — обясни той. — Ще го намерим.

Анджела седна на едно от канапетата и го подкани да направи същото.

— Моля ви, наричайте ме Анджела. Мога ли да ви предложа нещо? Чай?

— Не, благодаря, добре съм.

Дани разхлаби вратовръзката си. „Аз ли не съм наред, или тук наистина е горещо?“ — запита се.

— Исках да ви задам още няколко въпроса, ако нямате нищо против. За брака ви.

Анджела го погледна озадачено.

— За брака ми?

— Колкото по-добра представа получим за съвместния ви живот, толкова по-лесно ще ни бъде да разберем кой може да е извършил това и защо.

Тя се замисли и кимна.

— Добре. Какво искате да узнаете?

— Да започнем от самото начало. Как се запознахте?

— В клас по живопис в университета.

Очите й се озариха при спомена. Мили боже, наистина го е обичала , помисли си Дани.

— Не беше редовен курс, а просто вечерен клас, на който ходех. Обичах изкуството, когато бях в гимназията. Не че бях много добра.

Дани се учуди как толкова красива жена имаше толкова ниско самочувствие. Анджела Джейкс винаги говореше прекалено скромно за себе си.

— Къде завършихте гимназия? — попита той лениво.

— В Бевърли Хилс. Защо?

— Няма причина. Просто съм любопитен. Детективски навик.

— Разбира се — усмихна се тя отново и стомахът на Дани се преобърна като палачинка. — Както и да е, Андрю дойде в университета да изнесе лекция за бизнеса с картини. Как да накараш галеристите да се вгледат в творбите ти и разни такива. Какво привлича колекционерите. Беше толкова умен и забавен. Веднага изпитахме привличане.

Дани се опита да си представи дъртия Джейкс и още по-младата версия на Анджела да се „привличат“. Не беше лесно.

— Съпругът ви имаше ли врагове, за които знаете?

— Никакви — категорично отсече тя.

— Сигурна ли сте?

— Напълно. Андрю беше сладур. Всички го обичаха.

Не всички , помисли си Дани и опита нова тактика.

— Не знам дали си спомняте, но в нощта на убийството повторихте нещо няколко пъти.

— Така ли?

— Да. Няколко пъти казахте едни и същи думи.

Тя го погледна объркано.

— „Нямам живот“. Това бе фразата, която използвахте. Можете ли да обясните защо казахте подобно нещо?

Тя се поколеба.

— Всъщност не. Или може би защото, когато се запознах с Андрю, той ми даде живот. Спаси ме. Вероятно съм казала, че нямам живот, защото знаех, че това е краят му.

— Краят?

— Краят на спокойствието и щастието, които споделях с Андрю. Но не си спомням да съм повтаряла тези думи, детектив. Не помня нищо, освен Андрю и кръвта. И вас.

— Споменахте, че съпругът ви е спасил. От какво?

Анджела се вторачи с неудобство в скута си.

— Нещастно положение.

Дани знаеше, че трябва да я попритисне, но не искаше да я разстрои отново. Очевидно тя не желаеше да говори за това. По-добре да изчака. Тя щеше му каже, когато е готова.

— Разбирам. А вие, госпожо Джейкс?

— Какво за мен?

— Имаше ли човек, който да ви има зъб?

Анджела Джейкс се замисли за момент.

— Знаете ли, никога не съм мислила така. Но пък е разбираемо, детектив, че с такава разлика, каквато имаше между мен и Андрю — повече от петдесет години, хората ни съдеха прибързано. Знам, че доста хора от светския кръг на Андрю не ми се доверяваха. Подозираха, че се стремя към парите му. Вероятно и вие сте си помислили същото.

— Разбира се, че не — излъга Дани, като избягна погледа й.

— Опитах се да убедя Андрю да не ме включва в завещанието си, за да докажем на хората, че бракът ни не е по сметка. Но той не искаше и да чуе. Каза, че клюкарите били долно племе и човек не трябвало да им обръща внимание.

— Затова ли дадохте всичките си пари за благотворителност? За да докажете на хората, че са грешили?

Тя сви рамене.

— Може би и това е било част от решението ми. Подсъзнателно.

— Съпругът ви знаеше ли, че възнамерявате да дадете всичко за благотворителност, когато той почине?

— Не — поклати глава тя. — Това щеше да нарани чувствата му. Андрю искаше аз да получа парите, а аз желаех той да е щастлив. Но истината е, че такова богатство просто не ми трябва.

Дани неволно повдигна вежди.