Сидни Шелдън - Ангел на мрака

Откачен убиец и изнасилвач, който си пада по портретчета от деветнайсети век? Детектив Хенинг не мислеше така.

— Може пък вече да е имал купувач — предположи замислено. — И в такъв случай не е имал нужда от услугите ти.

— Може.

— Познаваш ли известни колекционери, които биха се заинтригували от подобни работи?

— Възможно е — отвърна Линдемайър, като се вторачи с надежда в портфейла на детектива.

Щеше да е дълъг и скъп следобед.

— Можете ли да ми направите услуга и отново да проверите?

Детектив Дани Макгуайър се усмихна на рецепционистката с най-милата си усмивка, с която бе стопил сърцето на сестрата в болницата, но този път не постигна успех.

— Няма нужда да проверявам отново. Вече проверих.

Днешната пазачка на правителствената служба за досиета беше чернокожа, тежеше около сто кила и очевидно не бе в настроение да проявява любезност към някакво тъпо ирландско ченге, което си мислеше, че е божи дар за жените.

— Нямаме документи за Анджела Райман. Няма акт за раждане, нито за брак, нито за смърт, нито социална осигуровка, нито е плащала данъци. Не и в Калифорния.

Мозъкът на Дани се изпълни със съмнения. Той бързо се опита да ги разгони.

Може би е родена извън щата.

Може двамата с Джейкс да са се оженили на Карибите или в Париж. Хора с толкова много пари не отиват просто в кметството, за да се оженят като останалите простосмъртни. Брачното свидетелство може да е къде ли не.

Това не означава нищо.

Но въпреки това, когато половин час по-късно влезе в администрацията на гимназията в Бевърли Хилс, неприятното чувство в стомаха му продължи да го гложди.

— Нуждая се от документацията на бивша ваша ученичка — каза той, като се опита да си вдъхне малко оптимизъм. — Завършила е преди осем или девет години.

Чиновникът се усмихна любезно.

— Разбира се, детектив. Какво е името на младата дама?

— Анджела Райман.

Усмивката на чиновника помръкна.

— Тук съм от десет години, но не съм чувал това име — каза той, отвори метален шкаф и издърпа чекмеджето с надпис „Р-С“. — Предполагам, че не разполагате със снимка?

Дани бръкна в куфарчето си и подаде на мъжа снимка на Анджела, която полицаите бяха взели от къщата. На нея бе облечена в сватбената си рокля и изглеждаше още по-зашеметяваща от обикновено. Съвършените й черти грееха от любов и радост, тъмната й коса бе вдигната нагоре, а шоколадовокафявите й очи проблясваха щастливо.

Чиновникът възкликна:

— Мили боже! Никога не бих могъл да забравя подобно лице. Съжалявам, детектив, това момиче никога не е учило тук.

— Нараняваш ме!

Лайл Реналто стискаше Анджела Джейкс за раменете с такава сила, че ноктите му се забиваха в плътта й.

— Съжалявам, ангелче — каза той и я пусна. — Но трябва да се изнесеш оттук. Още днес, преди той да се върне.

Анджела се разплака.

— Но аз… не съм извършила нищо нередно.

— Разбира се, че не си — нежно каза Лайл. — Знам го. И ти го знаеш. Но Макгуайър няма да разбере.

Анджела се поколеба.

— Сигурен ли си, че той няма да разбере? Изглежда много мил човек.

— Сигурен съм — твърдо отговори Лайл, като извади сак от гардероба и й го подаде. — Вземи си дрехи. Може да нямаме много време.

Детектив Дани Макгуайър се събуди в пет сутринта. Беше си легнал в два и почти не мигна. Мислите му препускаха като луди.

Анджела Джейкс го беше излъгала. За името и за образованието си. За какво ли друго го беше излъгала?

И защо?

Защо бе дала фалшиво име и минало на човека, който се опитваше да залови престъпника, убил съпруга й и изнасилил самата нея? Човек, който се опитваше да й помогне? Можеше да има само една причина. В миналото на Анджела Джейкс имаше нещо, от което тя се срамуваше.

Дали е била проститутка в миналото си? Това ли беше „нещастният живот“, от който Андрю Джейкс я беше спасил?

Това бе позната история в Ел Ей: младо, красиво момиче от малко градче идва в Холивуд с мечтата да стане актриса. Но не постига успех. Сближава се с погрешните хора…

Но пък когато си представяше ангелското лице и очите, пълни с доброта и доверие, Дани не можеше да повярва, че Андрю Джейкс си бе избрал булка от булевард „Холивуд“. Не беше повярвал, че Анджела е използвачка, дори когато всички улики сочеха, че е така.

И бе излязъл прав. Трябваше повече да се доверява на инстинктите си.

Но какво точно му казваха инстинктите му сега? Това беше проблемът. Нямаше представа.

След като вчера излезе от гимназията, той шофира безцелно около час, като се опитваше да реши как да действа нататък. Очевидната стъпка бе да се върне в дома на Лайл Реналто и да попита Анджела защо го е излъгала. Ако свидетелят бе някой друг, Дани нямаше да се поколебае и за миг. Но не можеше да се насили да разпитва прекрасната госпожа Джейкс пред проклетия й адвокат, който несъмнено бе залепен за нея. Ако тя имаше срамни тайни, а кой от нас няма такива, заслужаваше шанса да ги признае пред Дани насаме. Той щеше да я разбере. След всичко, което току-що бе преживяла, Дани й дължеше поне малко съчувствие.