Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— Картините са малко по-обещаващи — добави детектив Хенинг.

Дани повдигна вежди обнадеждено.

— Така ли?

— Джейкс е бил търговец на произведения на изкуството, затова къщата е била претъпкана с ценни картини, повечето модерни.

— Уха — възкликна саркастично едно от другите ченгета. — Не знам откъде ти идват тези страхотни идеи, Хенинг. Направо си златна мина, човече.

Всички се засмяха. Статутът на Хенинг като любимец на Макгуайър бе обект на вечни шеги.

Хенинг не обърна внимание на прекъсването.

— Ако убиецът е бил наясно с модерната живопис, трябваше да вземе двете картини на Баския 4 4 Художник примитивист, прочут като „баща на графитите“ (1960–1988). — Б.пр. от кабинета или онази на Кунс 5 5 Съвременен американски художник, известен с пристрастието си към кича. — Б.пр. от стаята за гости.

— Може да са били прекалено тежки — засмя се някой. — Онзи тип е бил съвсем сам.

— Сигурни ли сме в това? — попита Дани.

— Да, шефе — отговори детектив Хенинг. — Криминолозите потвърдиха, че в къщата са намерили само един чифт отпечатъци извън тези на семейството и персонала. Но пък картините не са тежки. И трите са достатъчно малки, за да бъдат отнесени от сам човек. А стойността им е над трийсет милиона долара. Но нашият човек е избрал миниатюрите, които са били единствените антики в колекцията на Джейкс.

— Ценни ли са били? — поинтересува се Дани.

— Относително. Всяка струва няколкостотин хиляди, така че може би става около милион за всичките. Семейни портрети от деветнайсети век, най-вече европейски. Пазарът за тях е доста ограничен, което ги прави най-добрата ни мишена. Снабдих се с името на местен експерт. Живее във Венис Бийч. Следобед ще се срещна с него.

— Добре — кимна Дани. — Някой друг?

Останалите от екипа докладваха за напредъка си, ако изобщо имаше такъв. Въжетата за катерене, използвани за завързването на двойката, бяха съвсем прости и можеха да се купят от всеки спортен магазин. Възелът обаче беше доста сложен, което бе поредният знак, че издирват професионален престъпник. Но с изключение на това, не разполагаха с никакви други физически доказателства. Не успяха да намерят съвпадения на пробите от кръвта и спермата в никоя от националните бази данни.

— Нещо за миналото на Джейкс, което би могло да ни помогне?

Краткият отговор беше отрицателен. Деловите начинания на Андрю Джейкс бяха кристалночисти. Беше известен филантроп, а също и щедър дарител на полицейската асоциация.

„Знаех си, че съм чувал името му някъде — помисли си Дани. — Странно е, че филантроп като него не е оставил нищо за благотворителност в завещанието си.“

Старецът нямаше известни врагове, нито семейство, като се изключи бивша съпруга, с която се бе развел преди повече от двайсет и пет години. Сега обаче жената бе щастливо омъжена и живееше във Фресно.

Внезапно вратата се отвори. Полицай Джон Болт, свенлив червенокос сладур, един от най-младите членове на екипа на Дани, нахлу в стаята, стиснал лист хартия. Всички вдигнаха очи към него.

— Адвокатът на госпожа Джейкс тъкмо направи изявление от нейно име.

Споменаването на Лайл Реналто накара Дани да настръхне. Проучването му, извършено от детектив Хенинг, не показа нищо необикновено, но Дани си оставаше настроен подозрително.

— Не ни дръж в напрежение, Болт. Какво казва госпожа Джейкс?

— Дава всички наследени от съпруга си пари на благотворителни дружества за деца.

— Не може да са абсолютно всичките, нали? — втрещи се Дани.

Болт му подаде листа.

— До стотинка, шефе. Над четиристотин милиона долара.

Дани зачете изявлението и изпита странно въодушевление.

„Знаех си, че не е използвачка. Усетих го. Трябва да се науча да се доверявам на инстинктите си.“

Час по-късно Дани спря пред портата на огромен палат в неотюдорски стил в Бевърли Хилс. Улица „Канън Драйв“ №2020 бе адресът, даден му от Анджела Джейкс, когато я изписаха от болницата. Къщата принадлежеше на неин приятел.

— Не мога да се върна у дома, детектив — беше му казала тя. — Прекалено болезнено е. Ще остана при приятели, докато имотът се продаде.

Униформена прислужница въведе Дани в топла слънчева стая, пълна с прекалено пухкави канапета и огромни вази с ароматни фрезии и лилии. Женствена стая и Анджела Джейкс изглеждаше тук у дома си. Тя стана да поздрави Дани. Носеше джинси и беше боса. Вече бяха минали две седмици от нападението и синините по лицето й бяха избелели до меко жълто. За първи път Дани видя цвета на очите й: наситенокафяво, като разтопен шоколад. Никоя жена нямаше право да е толкова красива.