Сидни Шелдън - Ангел на мрака

От този момент нататък, поне в нейните мисли, животът на София Баста се превърна в дълга приказка. Двамата с Франки се ожениха на осемнайсетия й рожден ден и се преместиха от сиропиталището в миниатюрен апартамент в Харлем, където, както й бе обещал, Франки прави любов с нея за първи път. Това бяха най-щастливите четири минути в живота на София.

През следващите две години тя работеше като келнерка, а Франки ходеше на училище. Беше толкова умен, че можеше да стане какъвто си поиска — лекар, адвокат, бизнесмен. Предложиха му работа в Ел Ей още преди да се дипломира. Преместиха се в Калифорния, като взеха само един куфар с вещи, и щастливо се сбогуваха с Ню Йорк.

Ел Ей бе всичко, за което София си бе мечтала. Животът й сега бе толкова прекрасен, че се чувстваше виновна, ако се оплачеше от нещо, например от командировките на Франки или закъсненията му в службата. Или от факта, че досега не бяха успели да заченат бебе. Макар че това сигурно се дължеше на рядкото желание на съпруга й да се люби с нея.

— Искам да е специално — обясни й Франки. — А няма да е така, ако се превърне в рутина.

София се опита да го убеди, че за нея щеше да е специално, дори да го правят всеки ден, но той не се съгласи. Тогава тя си каза, че сдържаността му не би трябвало да я притеснява толкова много. Франки проявяваше любовта си по други начини — правеше й интимни снимки, пламтеше от ревност, когато други мъже й обръщаха внимание, непрестанно й правеше комплименти за дрехите, парфюма и косата й. По-късно щеше да дойде и сексът.

Тя приключи с печенето на бисквитите и тъкмо сменяше чаршафите на леглото им, когато чу ключа на Франки в бравата. Изпищя от радост и се хвърли в ръцете му.

— Бебчо — целуна я той по главата. — Липсвах ли ти?

— Разбира се. Всяка секунда! Защо не ми каза по-рано, че се прибираш днес? Щях да дойда да те взема от летището.

— Знаех, че ще го направиш. Исках да те изненадам.

Франки погледна влюбената си млада жена и се поздрави за пореден път. Красотата на София винаги го изненадваше. Само след няколко дни раздяла тя сякаш бе станала още по-привлекателна. Беше истински ангел. Мисълта, че друг мъж би могъл да я докосне, изпълваше Франки с желание за убийство. Но пък той знаеше със сигурност, че никога не би могъл да е любовникът, когото тя желаеше, а това бе проблем.

Същата нощ в леглото, усетил неудовлетворението й, Франки попита:

— Мислиш ли понякога да спиш с други мъже?

София се ужаси.

— Не! Разбира се, че не. По-скоро бих умряла. Как можеш да ми задаваш подобен въпрос?

— Наистина ли би предпочела да умреш?

Той се вторачи в нея с напрегнат поглед, какъвто никога преди не бе виждала. София се замисли, преди да отговори, после кимна утвърдително, защото това бе истината. Не би могла да живее, ако предаде Франки. Той бе нейният живот, въздухът й.

— Добре — каза Франки. — В такъв случай, има един мъж, с когото искам да се запознаеш. Много важен човек.

Той бавно пъхна ръка между краката й и София изстена безпомощно. Толкова отдавна не я бе докосвал. Моля те, моля те, не спирай. Но Франки спря, отдръпна ръката си и сложи пръст на устните й. Тя бе готова да се разплаче.

— Искам да си мила с този човек. Да направиш всичко, което ти кажа. Дори да ти е трудно.

— Разбира се, скъпи — съгласи се тя и се протегна към него. — Знаеш, че ще направя всичко за теб. Но какво имаш предвид?

— Не се тревожи за това отсега. Ще уредя всичко. Ти просто ще следваш указанията ми.

Франки се претърколи отгоре й. За изненада на София очевидно бе възбуден. Проникна в нея, тласна няколко пъти и свърши почти веднага.

Известно време никой от двамата не проговори. После София попита тихо:

— Как се казва този човек?

— А?

— Този, с когото искаш да се запозная. Как се казва?

Франки се усмихна в тъмното.

— Джейкс. Името му е Андрю Джейкс.

Лион, Франция, 2006

Мат Дейли погледна часовника си. Беше прекарал последния половин час седнал на неудобно канапе в мрачна чакалня в главния офис на Интерпол в Лион. Сградата, която се издигаше над кей „Шарл дьо Гол“, бе храм на грозната функционалност, място, построено от бюрократи за бюрократи. Еротичният сън на аналитика на данни, помисли си Мат, забелязал пълното отсъствие на картини или поне на пъстри килими или вази с цветя из службата. Нищо чудно, че персоналът изглеждаше депресиран.

Но пък преценката му се основаваше на наблюдение само върху двама души. Единият бе киселият млад французин, който му издаде пропуска и го заведе до кабинета на човека, заради когото бе пропътувал половината свят. Другият бе секретарката, чиито груби черти излъчваха не повече топлина от сибирска ядрена зима.