— Мислите ли, че ще се забави дълго? — попита я Мат.
Жената сви рамене презрително и се завъртя към компютъра.
Мат се замисли за баща си. Хари Дейли никога не бе идвал във Франция, но винаги се бе възхищавал на французойките заради чара и сексапила им. Ако беше видял тази Роза Клеб 6 6 Героиня от „От Русия с любов“ на Флеминг. — Б.пр.
, илюзиите му веднага щяха да бъдат разбити.
Мисълта за баща му накара Мат да се усмихне.
Ако не беше Хари Дейли, той нямаше да седи тук.
Хари Дейли беше прекрасен баща и още по-добър съпруг. Хари и Мери, майката на Мат, бяха женени в продължение на четиридесет години и бяха всичко един за друг. На погребението на баща му миналата година безброй приятели застанаха до гроба му и споделиха спомените си за човека, когото Мат и сестра му Клеър обичаха откак се помнеха.
По време на церемонията Мат се разкикоти неудържимо, когато думите на хърватския поп „Нека да почива в мир“ прозвучаха точно като „Нека да почива в пикня“ 7 7 Peace — мир, и piss — пикня, звучат сходно на английски. — Б.пр.
. Като се имаше предвид, че Хари бе починал от рак на пикочния мехур, това се стори адски смешно на Мат и сестра му.
Ракел, елегантната южноамериканска съпруга на Мат, не разбра хумора.
— Мили боже — изсъска тя в ухото му, — какво ти става? Нямаш ли уважение? Това е погребението на баща ти.
— Стига, скъпа. „Нека да почива в пикня“. Това е смешно. Татко щеше да види хумора. Представи си какво би направил Джери Сайнфелд с подобна реплика.
Ракел го сряза злобно:
— Но ти не си Джери Сайнфелд, скъпи.
Заболя го, защото това си беше истината. Мат Дейли бе комедиен писател, но през последните години нямаше голям успех. Хубав по момчешки небрежен начин, с гъста, рошава руса коса и ябълковозелени очи, най-отличителната му черта бе заразителната му усмивка. В началото на връзката им Ракел бе привлечена от чувството му за хумор и бе поласкана, когато забавни инциденти от живота им заедно се прокрадваха в хитовото телевизионно шоу, за което Мат работеше тогава. Но след осем години интересът й се изчерпа заедно с надеждата, че хонорарите на Мат щяха да им осигурят бляскавия холивудски живот, за който Ракел копнееше. Сега той работеше за кабелна телевизия, което плащаше сметките им, но не достигаше за по-изисканите неща в живота.
— За какво се заяжда този път? — обади се сестрата на Мат, която определено не беше почитателка на Ракел.
— Не обича погребенията — лоялно отговори Мат.
— Вероятно се страхува, че някой ще насочи прожектор към нея и всички ще видят белезите от последната й пластична операция.
Мат се ухили. Обичаше Клеър. Обичаше и жена си, но започваше да осъзнава, че чувството май вече не бе взаимно.
По пътя обратно към Ел Ей след погребението Мат се опита да се сдобри с Ракел.
— Каня се да почна работа по нова идея — каза й. — Нещо различно. Документален филм.
Слаб интерес проблесна в очите й.
— Документален филм? За кого?
— Ами още нямам клиент — призна Мат. — Пиша по идея.
Интересът угасна.
Точно от каквото имаме нужда , помисли си Ракел. Още един непродаден сценарий.
— За баща ми — продължи Мат. — Имам предвид биологичния ми баща.
Ракел се прозя. Честно казано, бе забравила, че Хари Дейли не е истинският баща на Мат. Хари се бе оженил за майката на Мат, когато той бил на около годинка, а сестра му — бебе.
— Наскоро открих, че бил убит преди повече от десет години.
Ако тази новина бе предназначена да шокира Ракел или поне да възбуди интереса й, то намерението се провали.
— В този град всеки ден убиват хора, Матю. Защо някой би седял цял час пред телевизора, за да гледа филм за смъртта на неизвестния ти баща?
— Ами там е работата — изтъкна Мат, въодушевен от темата. — Не е бил неизвестен. Бил е търговец на произведения на изкуството в Бевърли Хилс. Всъщност е бил доста прочут, поне в Ел Ей. И адски богат.
Това вече възбуди интереса на Ракел.
— Никога не си го споменавал преди. Колко богат?
— Страхотно — отговори той. — Говорим за стотици милиони долари.
— Стотици милиони? Мили боже, Мат — ахна Ракел стреснато и колата залъкатуши опасно по пътя. — Какво е станало с всички тези пари?
— Вдовицата му ги наследила — поясни Мат небрежно.
— Всичките ли? Ами ти и Клеър?
— Аз и Клеър? Стига, скъпа. Не сме имали връзка с него повече от трийсет години.
— Е, и? — извика Ракел, а зениците й се разшириха възбудено. — Вие сте негови деца, кръвни роднини. Вероятно бихте могли да оспорите завещанието?
Читать дальше