Сидни Шелдън - Ангел на мрака

— Един ден тази двойка си живяла спокойно в красивия си палат и планирала бъдещето си — каза Мат на сестра си. — А на следващия — пуф, всичко изчезнало. Къщата, парите, картините. И самата двойка. След убийството вдовицата просто се метнала на самолета една сутрин и никога вече не я чули и видели.

— Да, Мат, знам историята — търпеливо каза Клеър.

— Но това не те ли плаши? Мисълта, че всичко това — Мат махна с ръка към кухнята, племенниците си, учебниците им и хаоса на пълноценния живот на Клеър — може да изчезне утре? Да изчезне — плесна с ръце той. — Сякаш никога не е съществувало.

Сестра му мълча известно време. Накрая каза:

— Тревожа се за теб, Мат. Мисля, че трябва да поговориш с някого.

Мат се съгласи. Наистина имаше нужда да поговори с някого.

Проблемът бе, че човекът, с когото искаше да говори, живееше в Лион, Франция.

Той погледна проблясващите сини светлини в огледалото за обратно виждане и провери скоростта си. Шейсет и пет. Едва пет мили над лимита, на практически празна отсечка от пътя в покрайнините на града.

Дребнавост. Мизерни номера като този създаваха лошо име на лионската полиция. Смъкна прозореца си, за да сподели с жандарма това мнение, но внезапно се ухили.

Въпросният полицай беше жена. Изключително привлекателна жена. Косата й бе червена, а той имаше слабост към червенокосите, очите й — сини, а гърдите — пищни, и дори полицейската униформа не можеше да ги прикрие.

— За къде бързате, господине?

О, а гласът? Нисък и дрезгав, със сексапилния тон, който само французойките притежаваха. Съвършен.

Той се усмихна флиртаджийски.

— Всъщност, полицай, имам среща.

— Среща? Наистина ли?

Красивите червеникавокафяви вежди се повдигнаха въпросително.

— Е, няма ли да я разглезите прекалено много, ако се появите на срещата точно на секундата?

— Тя вече си е разглезена.

Като измъкна глава през страничния прозорец, той целуна полицайката страстно по устните.

— В колко часа ще се прибереш за вечеря, скъпи? — попита го жена му, когато най-после отлепиха устни, за да си поемат дъх.

Дани Макгуайър се ухили.

— Веднага щом мога, бебчо. Веднага щом мога.

Петнайсет минути по-късно, когато влезе в офиса на Интерпол за срещата си, Дани си помисли обнадеждено, че надали щеше да се забави тази вечер. Селин изглеждаше толкова секси в тясната си синя униформа, че никак не му се отдалечаваше от нея. В деня, когато се запознаха, тя пак бе в униформа и Дани все още я харесваше най-много така.

В Ел Ей никога не бе излизал с полицайка. Но във Франция всичко беше различно. Премести се тук преди около десет години, преследвайки една сянка. Сянката на Анджела Джейкс. Не я откри. Вместо нея намери Селин, любов, френска култура и кухня, обещаваща кариера и напълно нов живот. Сега Лион бе негов дом и той го обичаше повече, отколкото бе смятал за възможно.

Но когато пристигна тук, нещата стояха по друг начин.

Дани Макгуайър мразеше Франция, защото я свързваше с провал. Със собствения си провал. Убийството на Джейкс бе забележителен случай в много отношения и не на последно място бе фактът, че това бе първият провал в кариерата на Дани Макгуайър. Така и не откри човека, убил Андрю Джейкс по такъв садистичен начин и изнасилил красивата му жена.

Дани никога нямаше да забрави сутринта, когато пристигна в къщата на Лайл Реналто в Бевърли Хилс и дръпна завивката му. Адвокатът, който лежеше гол и възбуден, му се изсмя подигравателно. После го уведоми с радостен тон, че Анджела Джейкс заминала. Според Лайл тя била разстроена от „агресивните разпити“ на Дани и решила да започне нов живот отвъд океана. Скрит зад поверителността между адвокат и клиент, Реналто упорито отказа да даде допълнителна информация на полицията.

По това време Дани Макгуайър осъществи първия си контакт с Интерпол. Когато влезе в И-24/7, базата данни на Интерпол, създадена да подпомага местните правни агенции на страните членки при проследяване на заподозрени из целия свят, той успя да открие следи от Анджела Джейкс в Гърция и установи връзка с полицията в Атина, но не можа да я намери. Междувременно всичките му следи в Ел Ей пресъхнаха една след друга. Убиецът на Андрю Джейкс се бе изпарил, както и съпругата му, и откраднатите бижута и миниатюри. Единственото, останало от съвместния живот на семейство Джейкс, бяха парите, които се озоваха в касите на две различни благотворителни организации за деца.