Сидни Шелдън - Ангел на мрака

Докато инспектор Дрю разпитваше жената долу, горе в спалнята хората му изстъргваха мозъка на съпруга й от персийския килим. Стените на стаята приличаха на картина на Джаксън Полък 8 8 Американски художник, главна фигура в абстрактния експресионизъм. — Б.пр. . Експлозия от кръв, ярост и животинска лудост бе избухнала там. Детектив инспектор Дрю не бе виждал никога нещо подобно. Единствената дума, която му идваше наум, бе „касапница“.

Той каза:

— Можем да направим това и по-късно, госпожо, ако ви идва прекалено много сега. Да речем, когато се съвземете от шока?

— Никога няма да се съвзема, инспекторе. По-добре да приключим сега.

Тя го гледаше право в очите, докато говореше, което му се стори доста притеснително. Красива бе погрешна дума за дребната червенокоска. Беше секси. Болезнено секси. Млечнобяла кадифена кожа, уязвима женственост и невероятна красота. Единственото странно нещо бе гласът й. Под четиристотиндоларовата роба „Фрет“ жената бе кокни 9 9 Презрително название на хора от бедните работнически квартали в Лондон. — Б.пр. до мозъка на костите си.

— Ако сте сигурна, че можете да се справите, бих искал да започнем, като уточним някои основни подробности.

— Мога.

— Цялото име на покойника?

Лейди Трейси Хенли си пое дълбоко дъх.

— Пиърс… Уилям… Артър… Гънинг… Хенли.

Пиърс Уилям Артър Гънинг Хенли, единственият син на покойния сър Реджиналд Хенли, баронет, бе роден в скромно богатство, състоящо се най-вече от земи.

На трийсетгодишна възраст той бе един от най-богатите хора в Англия.

В училище не се бе проявявал много и дори директорът на пансиона в „Итън“ го описваше като „чаровен прахосник на време“. Но Пиърс имаше инстинкт и страхотен талант за бизнес. Усещаше безпогрешно кога западаща компания ще фалира или ще се съвземе. Закупи първата си мизерна компания, малка провинциална брокерска къща в Норфолк, на двайсет и две години. Всички, включително баща му, решиха, че е откачил. Шест години по-късно, когато Пиърс продаде компанията, тя вече имаше офиси в Лондон, Манчестър, Единбург и Париж, а годишната й печалба бе двайсет и осем милиона лири.

Това беше малък, но важен успех за Пиърс Хенли. Научи го да се доверява на инстинктите си. И засили апетита му за риск. Премислен риск. През следващите трийсет и пет години Пиърс купи и продаде повече от петнайсет компании, но задържа две — „Инвестиции Хенли“ и „Джесъп“, верига луксозни бижутерски магазини, които бързо станаха конкуренти на „Оспри“ и „Граф“. Освен това се сдоби, а по-късно и раздели, със съпруга на име Каролайн и две деца: Ана, дъщеря от съпругата му, и Себастиян, син от любовницата му. И двете деца и майките им бяха осигурени чудесно с удобни домове и щедри издръжки. Но Пиърс нямаше нито време, нито желание да води семеен живот. И не се интересуваше от общоприетите идеи за романтична връзка.

Поне не до шейсетата му година, когато случайна среща с млада жена на име Трейси Стоун промени живота му завинаги.

За рождения си ден сър Пиърс, който бе наследил баронската титла преди месец след смъртта на баща си, нае частна зала в клуб „Гручо“ в Сохо. Мека за преуспяващите медийни и литературни звезди, „Гручо“ бе невероятно скъп, но все пак успяваше да поддържа овехтял и мърляв типично английски вид, по който Пиърс определено си падаше. Напомняше му за детството му, за западналото величие на Кингам Хол, семейното имение, където по стените висяха картини на Констабъл и Търнър, но отоплението никога не работеше, а килимите бяха изпъстрени с дупки от молци.

Сър Пиърс Хенли одобри мястото за купона, но се отчая от списъка с гости. Той бе изготвен, както винаги, от секретарката му Джейни. Докато оглеждаше познатите стари лица, тузари от финансовите и промишлените кръгове, придружени от скованите си първи съпруги или красивите, но тъпи втори съпруги, Пиърс си помисли мрачно: „Кога всички остаряха толкова? Кога станаха толкова скучни? Кога бе заменил истинските си приятелства с делови познанства?“.

Докато размишляваше над тези важни въпроси, келнерката изсипа вряла супа от омари право в скута му. До края на живота си сър Пиърс Хенли щеше да носи ярки белези от изгорено по вътрешната част на бедрата си. И всеки път, когато ги погледнеше, благодареше на късмета си.

Купонът в „Гручо“ се състоя през първия и последен работен ден на Трейси Стоун като келнерка. Когато сър Хенли изпищя и скочи на крака, Трейси се отпусна на колене, разкопча колана му и смъкна панталона му по-бързо и от опитна проститутка. После, без да каже и дума, смъкна и боксерките му и изпразни кана ледена вода върху разголените му гениталии. Студената вода бе великолепна. Фактът, че стоеше насред „Гручо“ пред половината лондонско общество с гол задник, му се стори още по-забавен. Въпреки зверската болка в краката и топките сър Пиърс Хенли осъзна, че се чувства по-жив в този момент, отколкото през последните петнайсет години накуп. Седеше си спокойно в клуба и се молеше младостта му да се завърне и… бум! Красиво момиче се стовари в скута му. По-точно красивото момиче изсипа вряла супа в скута му, но защо да навлиза в излишни подробности? Беше невероятно щастлив.