Сидни Шелдън - Ангел на мрака

И сега, верен на думата си, той беше тук. Матилда, способната секретарка на Дани, му звънна преди час. Съобщи му, че рус американец седял пред кабинета и твърдял, че има спешна среща с Дани. Попита го какво да направи.

„Искам да го отпратиш — понечи да отговори. — Кажи му да спре да ми напомня за Анджела Джейкс и да се разкара от живота ми.“

— Кажи му, че идвам, но не разполагам с много време — изрече вместо това. — Ще трябва да говори бързо.

— Господин Дейли — поздрави Дани Макгуайър студено. — По-добре ще е да влезете в кабинета ми.

Кабинетът на Дани беше просторен и удобен. Мат знаеше, че бившият детектив се справя добре с живота след напускането на Ел Ей, но се изненада, когато видя точно колко добре. Снимки на зашеметяваща червенокоса жена украсяваха цялата стая.

Мат вдигна една от тях небрежно.

— Съпругата ви?

Макгуайър кимна кратко.

— Много е красива.

— Знам. И сега си е у дома и ме чака — отвърна Дани, мрачно вторачен в него. — Какво мога да направя за вас, господин Дейли?

Пулсът на Мат се ускори. Край с любезните приказки. Той си пое дълбоко дъх и каза:

— Можете да възобновите разследването на убийството на Андрю Джейкс.

Дани се намръщи.

— И защо да правя това?

— Защото има нови улики.

— Както вече споменах в имейла си, господин Дейли, ако разполагате с важна информация, трябва да я предадете на полицията в Ел Ей. Този случай вече не е моя работа, нито е в моята юрисдикция.

— Вие сте от Интерпол — логично възрази Мат. — Целият свят е в юрисдикцията ви, нали?

— Не е толкова просто — промърмори Дани.

— Аз пък мисля, че е.

Мат Дейли се наведе напред и прикова очи в Дани. Беше упорит тип.

— Полицията в Ел Ей изобщо не се интересува от случая. Приключили са го и са се отказали. Вие напуснахте точно по тази причина.

Дани не отговори. Не можеше да оспори логиката му.

Следващите думи на Мат Дейли го смразиха.

— Ами ако ви съобщя, че е имало ново убийство?

Дани Макгуайър се насили да запази спокойствие.

— Стават много убийства, господин Дейли. Из целия свят, във всеки час от всеки ден. Ние хората сме жестоки създания.

— Не и като това.

Мат Дейли бръкна в куфарчето си, извади дебела папка и я тръшна на бюрото на Дани.

— Абсолютно същият метод на действие. Старец, жестоко заклан, младата му съпруга — изнасилена. Тя оставя всичките си пари на благотворителна организация за деца и изчезва.

Устата на Дани пресъхна. Ръцете му се разтрепериха, когато докосна папката колебливо.

Възможно ли бе това да е истина? Животното е нападнало отново след всичкото това време?

— Къде? — едва прошепна той.

— В Лондон. Преди пет години. Името на жертвата е Пиърс Хенли.

Лондон, 2001

Площад „Честър“ се намира в сърцето на Белгрейвия, зад площад „Итън“, съвсем близо до модната улица „Елизабет“. Класическите му къщи с фасади от бял камък са подредени около очарователна частна градина. В ъгъла на площада под огромен кестен се гуши църквата „Сейнт Марк“, чиито древни камбани бият на всеки час и удобно спестяват на тукашните жители поглеждането към часовниците им „Патек Филип“. От улицата къщите на площада изглеждат просторни и удобни.

Но не са.

Те са огромни и приличат на дворци.

В Белгрейвия често повтарят, че никой англичанин не може да си позволи да живее на площад „Честър“. Както повечето клишета, и това е вярно. Роман Абрамович, руският олигарх и собственик на футболен клуб „Челси“, притежаваше къща там, преди да избяга с любовницата си и да остави имота на жена си. През годините съседи на господин Абрамович бяха две холивудски звезди, френски футболен герой, швейцарски основател на най-голямата инвестиционна фирма в света, гръцки принц и индийски компютърен могол. Останалите къщи на площада бяха собственост на американски инвестиционни банкери.

До деня, когато един от американците, разстроен от срива на инвестициите си, налапа пистолет и натисна спусъка. Наследниците му продадоха къщата на британски баронет. И така сър Пиърс Хенли стана първият англичанин, закупил къща на площад „Честър“ през последните двайсет и пет години.

Той бе и първият човек, убит там.

Детектив инспектор Уилард Дрю от Скотланд Ярд подаде на жената чаша сладък чай и се опита да не гледа втренчено пълните й чувствени устни. Под полуотворения халат по бледите й бедра се виждаха кървави петна. Изнасилването бе кошмарно жестоко. Но не така страховито като убийството.