Сидни Шелдън - Ангел на мрака

Трейси Стоун беше в края на двайсетте години, с къса, щръкнала нагоре червена коса, тъмнокафяви очи и слаба момчешка фигура, която изглеждаше абсурдно сексапилна в черно-бялата келнерска униформа. Тя е жива кибритена клечка, предназначена да ме подпали , помисли си сър Хенли.

И Трейси наистина го подпали.

Когато се съгласи да излезе на среща с него, приятелите й я помислиха за луда.

— Той е на сто години, Трейси.

— Гаден тузар е.

— Членът му прилича на прегорен кренвирш благодарение на теб.

— Гнусен е.

Приятелите на Пиърс също бяха скандализирани.

— По-млада е от дъщеря ти, старче.

— Тя е келнерка, Пиърс. Дори не е добра келнерка.

— Ще те обере до шушка.

Никой от двамата не се вслуша в съветите. Трейси и Пиърс знаеха, че приятелите им грешат. Тя не се интересуваше от парите на Пиърс. А на него не му пукаше, че родителите й бяха кокни. Трейси събуди у него нещо, което той смяташе за отдавна умряло. И когато изгарянията по слабините му започнаха да зарастват, единственото, за което Пиърс можеше да мисли, бе как да легне с нея.

На първата им среща той я заведе в ресторант „Айви“. Смяха се весело по време на богатата вечеря, но после Трейси скочи в таксито, преди Пиърс да успее да я целуне по бузата.

На втората среща отидоха на театър. Голяма грешка. Трейси беше отегчена, а също и той. Тя се метна в поредното такси и той си помисли, че я е загубил.

На следващата сутрин, точно в седем часа, звънецът в апартамента на Пиърс в „Кадоуган Гардънс“ издрънча пронизително. Беше Трейси с куфар в ръка.

— Трябва да те питам нещо — прямо каза тя. — Гей ли си?

Пиърс разтърка очи сънливо.

— Дали съм…? Какво? Не! Не съм гей. Защо, за бога, мислиш, че съм гей?

— Харесваш театъра.

Пиърс се изсмя гръмко.

— Това ли ти е доказателството?

— Това, но и фактът, че никога не се опита да ме изчукаш.

Пиърс се вторачи в нея невярващо.

— Никога не се опитах…? Мили боже, жено, ти не ме допусна и на миля от себе си. А ако това изобщо те интересува, не си падам по театъра.

— Защо тогава ме заведе?

— Опитвах се да те впечатля.

— Не свърши работа.

— Да, забелязах. Трейси, скъпа, това, което най-силно ми се иска, е да те „изчукам“, както поетично се изрази. Но ти никога не ми даде възможност.

Трейси мина покрай него в коридора, пусна куфара си на пода и затвори вратата зад себе си.

— Е, сега ти давам възможност.

Сексът бе изумителен, нещо, което Пиърс не бе преживявал никога преди. Трейси го зашемети с копринената си коса, мека плът, пухкави гърди и влажни, горещи дълбини, които го желаеха така, както никоя жена не го бе пожелавала преди. Когато свършиха, той незабавно й предложи брак. Трейси се засмя.

— Не бъди такъв загубеняк. Не си падам по брака.

— Нито пък аз — откровено призна Пиърс.

— Тогава защо ми предлагаш? Трябва да спреш да ме караш да правя неща, които и на теб не ти харесват. Кофти навик е.

— Предложих ти, защото те искам. А винаги получавам онова, което искам.

— Ха! Така ли? Е, не и този път, ваше благородие — възрази Трейси решително. — Не се интересувам от женитба.

Сър Хенли надали щеше да я обича повече, ако бе позлатена.

Ожениха се шест седмици по-късно.

Първите осемнайсет месеца от брака на семейство Хенли бяха блажено щастливи. Пиърс се занимаваше с бизнес както обикновено, а Трейси никога не се оплакваше заради дългото му работно време или навика му да говори по телефона по време на вечеря, както бяха правили предишните му приятелки. Пиърс нямаше представа как жена му си уплътнява дните. Отначало предполагаше, че скита по магазините, но когато пристигнаха сметките от кредитните карти, видя, че Трейси не бе похарчила почти нищо, макар да имаше неограничена платинена карта и щедра издръжка в брой.

— Какво правиш, когато съм в службата? — попита я веднъж той.

— Правя порнофилми, Пиърс — отговори тя небрежно. — В понеделник, сряда и петък. Във вторник участвам във въоръжени обири. Четвъртък е почивният ми ден.

Пиърс се ухили и реши, че е най-големият късметлия на земята. После я отнесе в леглото.

Трейси беше идеалната сексуална партньорка, винаги изпълнена с желание и готова за нещо ново, но никога не го закачаше в нощите, когато бе прекалено изморен или стресиран от работата. Единственият облак на семейния хоризонт бе фактът, че според Трейси тя не можеше да има деца.

— Не ми работи оборудването, страхувам се — призна му тя небрежно.

— Коя част от оборудването ти?