Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

— Да, ама в плана не беше предвидено да ида зад решетките. Ти каза, че или ще ни оправдаят, или ще осъдят само теб.

Шушумигата сви рамене.

— Не очаквах така да се извъртят нещата. — Той ме погледна. — А ти?

Поклатих глава.

— Никога не се знае какво ще им скимне на заседателите.

— Е, аз пък знам едно — заяви Кайл Хорнбак и лицето му стана свирепо. — Вкарат ли ме в затвора, имам какво да разправя на щатския прокурор. Имам какво да разправя. Имам…

— Кайл, стига толкова! — кресна Шушумигата. Мъчеше се да го сплаши, но не успя.

— Ще им кажа за тунелите в планините, какво има там и какво няма — повиши глас Хорнбак. — Ти продаде акции и в други щати, значи си федерален престъпник. Ще те пратят в Мериън при закоравелите престъпници, да те подмятат като топка от ръка на ръка.

— Цялото начинание е напълно законно и ти не знаеш нищо за него — заяви твърдо Шушумигата и така запърха с мигли, че заподозрях да е излъгал поне два пъти в това изречение.

— Виждам, че няма почтеност между крадците — подметна Хосефина Ховита, която се бе промъкнала изотзад също тъй безшумно, както в „Гаслайт“. Тя се обърна към мен. — Сигурно трябва да те поздравя, Джейк. Забаламоса заседателите да осъдят по-малко виновния. Това е главната задача на адвоката, нали? Така да замаже фактите, че за съдебните заседатели да останат само догадки.

— Чудно, аз пък мислех, че работата ми е да накарам прокуратурата да докаже обвиненията си. Ейб не успя, затова брат ти излезе на свобода. Така се играе играта.

— Значи за теб всичко това е игра?

— Естествено. Има си правила като всяка друга игра. Не можеш да подкосяваш нападателя, докато чака топката. Не можеш да приемаш твърдения от втора ръка, дори и да са верни.

— Правилата са създадени, за да служат на правосъдието, не да му пречат.

— Да, но правосъдието не е в много добри отношения със закона и ти го знаеш, по дяволите.

Тя присви очи и заговори малко по-тихо.

— Не бях усетила досега, но и ти си като всички останали.

— Като кои?

— Онези сладкодумни измамници, дето могат да оправдаят всяка своя постъпка. Сигурно заедно със занаята получавате и по едно куфарче, пълно с хитрини и забавни истории как се баламосват съдии и заседатели.

— Остави ме на мира, Хоси. Някои от нас просто си вършат работата и толкоз. Не може всички да сме като теб света вода ненапита.

Хосефина Ховита Баросо се завъртя на пети и гневно хукна към изхода. Понечих да кажа нещо, но Шушумигата се размърда до мен.

— Остави я. С нея не може да се спори.

Поседях малко, докато Патерсън и неговият клиент се отправяха на свой ред към изхода. От прага Кайл ни хвърли сърдит поглед през рамо.

— Предупреждавам те, Баросо. Имаш голям дълг към мен.

Патерсън хвана клиента си за ръката и го издърпа към коридора. В залата останахме само аз и Шушумигата, ако не се броят десетината портрета на мустакати съдии, отдавна напуснали тоя свят.

— Голям досадник — каза Шушумигата. — Не се тревожи, Джейк.

— Аз ли? Че защо да се тревожа? Той заплашваше теб .

— Той е мошеник. Трябваше да очаквам нещо подобно. Аз съм го учил на всичко.

Докато си събирах книжата в куфарчето, Шушумигата пое по пътеката, без да ме изчаква.

— Е, май това беше всичко, Джейк — подвикна той. — Благодаря за чудесната работа.

— Има още нещо — казах аз.

Шушумигата спря до вратата, врътна глава към мен и изведнъж заприлича на заек, надушил заплаха.

— Какво, Джейк?

— Трябва да уредим хонорара.

Ловяхме риба из солените плитчини край Кий Ларго и се пържехме в жегата на ясното юнско утро. Или по-точно само баба Ласитър ловеше риба. Доктор Чарли Ригс се беше отдал на спомени; едно мършаво русоляво хлапе, чието име не успях да разбера, гледаше нацупено целия свят, а аз тласках с прът лодката, обливах се в пот и си докарвах едновременно главоболие и изгаряне.

— Джейк, изглеждаш ми малко позеленял около хрилете — подметна баба. — Да не си хванал грип?

Изръмжах отрицателно и баба заяви:

— Това момче вечно се разболява когато не трябва. Веднъж заради него изтървах конкурса по риболов.

— Бях на осем години, бабо. Не съм го направил нарочно.

Чарли Ригс се изкашля.

— Разправял ли съм ви за случая с отровния спрей против хрема?

— Наскоро не си — казах аз.

— Я млъквай, Джейк — скастри ме баба. — Предпочитам да слушам неговите истории, отколкото да ми разправяш колко престъпници си измъкнал на свобода.