Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

Олеле!

— … и виновен по обвинение номер две, измама според член 817, алинея 29 от наказателния кодекс на Флорида.

Хорнбак стовари длан върху масата.

— Тая пък тъпотия каква е?

Соколов поклати глава. На него му трябваше Баросо; Хорнбак беше само случайна жертва.

Аз прелистих обвинителния акт, опитвайки да разбера какво става. Значи тъй: невинен по обвинението в предумишлено ограбване, невинен по обвинението в изнудване и невинен по обвинението в престъпна финансова машинация, но виновен по обвинението в измама. Това е закон от 1868 година, който забранява „да се мами“ и обира праха в мухлясалите правни томове заедно със забраната да се реже главата на заклана овца, преди да бъде изкормена. Ето защо прокурорите пишат в обвинителния акт всичко, което им хрумне. Хвърлиш ли достатъчно кал, все нещо ще остане.

Х. Т. Патерсън дори и не трепна.

— Ваша Светлост, молим съдебните заседатели да потвърдят присъдата един по един.

— Много добре. — Съдията Голд кимна тържествено и се завъртя към ложата. — Току-що бе прочетена присъдата, според която намирате мистър Хорнбак за виновен по обвинението в измама, както е посочено в точка две от обвинителния акт. Единодушно ли е вашето мнение?

— Единодушно е — отвърнаха в хор травеститът и любителят на обиците.

Загубихме още две-три минути, но всички заседатели потвърдиха присъдата. Накрая съдията им благодари за търпението и добре свършената работа, после връчи на всекиго удостоверение за отлично изпълнен граждански дълг. Каза на Шушумигата, че е свободен, а наказанието на Хорнбак отложи, докато бъде проучено полицейското му досие. Въпреки възраженията на Соколов съдията разреши на Хорнбак освобождаване под гаранция до окончателното определяне на присъдата. Заседателите се изнизаха от залата, а Голд изчезна през задната вратичка. Секретарката събра разхвърляните бумаги, натъпка ги в папката и го последва.

Бейб Соколов затвори куфарчето си, спря до масата на защитата, потупа ме дружелюбно по рамото и каза:

— Върви, че ги разбери. Нали така, Джейк?

По-голям комплимент не бях получавал от него.

— Сигурно е било компромис — отвърнах аз. — Едни са искали да ги осъдят, други да оправдаят и двамата. Докато Хорнбак даваше показания, ти го притисна здравата и това им е повлияло. Шушумигата изобщо не си отвори устата, тъй че заседателите са запомнили само Хорнбак. Което още веднъж потвърждава моя стар принцип: обвиняемият не бива да дава показания.

Соколов се усмихна зловещо.

— Имаш предвид виновните обвиняеми.

— Нека просто да кажем, че не искам мой клиент да говори пред съда, ако рискува да го обявят за неблагонадежден.

— Ама и ти си едно дрънкало… — промърмори Соколов и помъкна куфарчето си към изхода.

В залата останахме да седим само ние, четиримата конници на защитата — Х. Т. Патерсън с неговия опечален клиент, Шушумигата Баросо и вашият покорен слуга.

— Не мога да повярвам на тая глупост — възкликна Хорнбак с изчервено от ярост лице. Той скочи на крака и се приведе над Шушумигата. — Задължен си ми, човече. Можеше да ме отървеш, ако си беше признал.

— Кайл, драги Кайл — рече Шушумигата с онзи меден гласец, с който навярно беше продавал блатна тиня на глупаците от Средния Запад. — Знаеш, че не мога да го направя. Имам условна присъда. Щяха да ме вкарат на топло.

Така си беше. Преди две години осъдиха Шушумигата за така наречения Боклукчийски удар. Полицията го спипа да ровичка из кофите за боклук зад една агенция за коли под наем близо до аерогарата. Едно гмуркане му стигаше, за да измъкне поне десетина изхвърлени разписки с номерата на кредитни карти. А после с тези номера си поръчваше по пощата стереоуредби, телевизори и секспособия.

Хорнбак повиши глас.

— Да, и може наистина да те вкарат, ако аз се споразумея с прокуратурата. — Той се завъртя към адвоката си. — Какво ще речете, мистър Патерсън? Дали прокурорът още иска да преговаряме?

Х. Т. сложи ръка на рамото му и се помъчи да го успокои.

— Аз също се чувствам покрусен и объркан. Ала не му е времето да обсъждаме тъй важни дела. Нека да се наспим тази вечер, а подир туй ще проверим всяка възможност, ще обходим всички пътища…

— Ще изкачим всяка планина — услужливо подхвърлих аз.

— Всичко ще се оправи, Кайл — каза Шушумигата. — Ще поема цялата отговорност.

Хорнбак се изсмя мрачно.

— Да бе. А няма ли и да ми излежиш присъдата?

— Кайл, трябва да се държим един за друг. Такъв беше планът.