Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

— Ами ти защо не я отхвърли? — попитах аз.

— Защото, драги ми Джейк, ако не си забелязал, аз съм плешив и черен като билярдна топка номер осем. Надявах се дамата да ми пусне малко аванс.

— И…

— И вместо това тя през цялото време ме гледа на кръв. Да знаеш, и ти, и аз я оплескахме здравата с тая мисис Черил Уошингтън. Издънихме се, загазихме и сами си бихме шута. Надникнахме дълбоко в душите си, но не зърнахме просветлението.

— Може пък да извадим късмет. Нали вярваш в късмета, Хенри Тъкъри?

— Вярвам, разбира се. Иначе как да обясня успехите на противниците?

Стори ми се, че и преди съм чувал нещо подобно. Сигурно беше така. Адвокатите са големи плагиати.

Клиентите седнаха от двете страни на нашата маса, а аз се присъединих към Х. Т. Патерсън в разходката пред съдийския подиум. Клиентите ни зяпаха и вероятно им беше чудно защо се държим така, сякаш чакаме собствената си присъда. Не знам защо, но винаги е така.

— Успех, Кайл — подхвърли Шушумигата, обзет от духа на момента. Поне засега двамата бяха събратя по нещастие.

Залата беше празна, само Хосефина Баросо седеше в средата на първия ред с кръстосани крака, вирната брадичка и загадъчна усмивка на устните. Царственото й присъствие определено ме дразнеше, ако се намирахме в древния Рим и ние четиримата бяхме гладиатори, тя сигурно щеше да завърти палец надолу, гледайки как врагът опира копие в гърлото на брат й.

Ейб Соколов се зададе спокойно по пътеката между редовете, прошепна нещо на кралица Хосефина и седна зад масата на обвинението. Той спадаше към ония, които никога не се тревожат. Ризата му вечно си оставаше здраво затъкната под колана, а обувките му лъщяха като огледало. Умирах от желание да му направя едно премятане през рамо.

Вратата в дъното се отвори с гръм и съдията Голд се зададе, развявайки черните си одежди. Секретарката вече беше на място, стенографката седеше над машината и разкършваше врат.

— Доведете заседателите — нареди съдията на пристава.

Човек винаги се опитва да разгадае лицата им. Ако не те гледат в очите, значи са против теб. Ще ти го каже всеки стар адвокат на чаша сухи мартини в „Гаслайт“. Както става с всяка народна мъдрост, и тази е вярна в петдесет процента от случаите.

Заседателите почнаха да се настаняват. Двама зяпаха обувките си. Други двама си носеха пуловерчета за защита от раздрънкания климатик, който ту бълва влажен тропически въздух, ту ненадейно почва да се държи като фризер в кланица. Мисис Черил Уошингтън стрелна с очи Соколов, после мен и накрая спря поглед върху Х. Т. Патерсън. Изглеждаше сърдита и на трима ни.

— Кой е лидерът според теб? — попита Шушумигата.

— Ловецът на акули — отвърнах наслуки аз, полагайки напразни усилия да видя кой държи листчето със съдбата на господата Баросо и Хорнбак.

— Стигнаха ли съдебните заседатели до споразумение за присъдите? — попита съдията Голд с тежък сенаторски глас.

Изправи се мисис Уошингтън.

По дяволите!

— Да, Ваша Светлост — каза тя и връчи бланките на задъхания пристав, който ги подаде на секретарката Роза Суарес.

— Благодаря — каза съдията. Той огледа бланките и като че се понавъси, но може би просто имаше колики. — Секретарката ще обяви присъдите.

И той подаде формулярите на Роза Суарес, която гордо стана на крака.

Чичото на Роза Суарес беше в областната управа и затова цялото й семейство — майка, баща, трима братя и една сестра — работеше в общинския сектор. Ако трябва например да изпъдиш алигатор от задния си двор или да монтираш нов водомер, непременно опираш до подписа на някой Суарес. Роза опипа сребърната шнола върху черната си коса, после зачете с отегчен глас:

— Единайсети съдебен окръг, област Дейд, Флорида, наказателно дело номер деветдесет и четири-тринайсет-двайсет и едно, щатът Флорида срещу Луис Хавиер Баросо. Ние, съдебните заседатели, единодушно намираме обвиняемия Луис Хавиер Баросо за невинен по всички обвинения.

Чудесно! Ето я онази опияняваща тръпка, мимолетната радост на победата. Знаех колко бързо отминава и затова исках да й се насладя докрай.

До мен Шушумигата въздъхна и сграбчи десницата ми с потна ръка.

Роза Суарес се изкашля.

— Единайсети съдебен окръг, област Дейд, Флорида, наказателно дело номер деветдесет и четири-тринайсет-двайсет и две, щатът Флорида срещу Кайл Лин Хорнбак. Ние, съдебните заседатели, единодушно намираме обвиняемия Кайл Лин Хорнбак за невинен по обвинения номер едно, три и четири…