Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

Аз допих бирата и бутнах книгата настрани.

— Терените не бяха крайбрежни, Шушумига. Бяха си направо под водата . Ти продаваше парцели от блатата в Евърглейдс.

Ясно, значи наистина слушах. Той небрежно махна с ръка и едрият диамант върху пръстена му проблесна въпреки полумрака. Изглежда не бях във форма. Правило номер едно за всеки съдебен процес: никакви лъскави пръстени, ланци, тъмни очила и тъй нататък. Номерът е да представиш разбойника за божа кравичка.

Поръчах си още една бира, а Шушумигата взе да се жалва за провала на бизнеса със скъпоценни метали.

— Кой би повярвал, че можеш да продаваш злато по телефона? Кой, по дяволите, би си помислил, че само с едно обаждане разни фермери от Айова най-охотно ще съобщят номерата на кредитните си карти? Джейк, всичко беше направо разкошно. Мама му стара, ами че световният център на корпорация „Милион долар минералс“ беше само на две крачки — в Лодърдейл, представяш ли си? Ех, да го беше видял, Джейк. Трийсет търговски сътрудници, по две хиляди и петстотин обаждания на ден.

Всъщност бях успял да видя въпросния център — в деня, когато властите му удариха ключа. Цялото начинание на Шушумигата си беше чиста пирамида. Продаваха на наивниците хартийки с уверение, че притежават скъпоценни метали. Шушумигата се кълне, че щял да достави златото, ако не го продавал с двайсет долара по-евтино, отколкото струвало на пазара. Открай време има два лоши навика — пуши и никога не изпълнява обещаното.

— Пазарът тъкмо беше почнал да се оправя. Ако онези гадни бюрократи ми бяха дали още мъничко време, сигурно щях да изплувам. Нали така, Джейк?

Преди да отговоря, усетих нечие присъствие зад гърба си. Отначало помислих, че деветдесетгодишният астматик, приставът Ърни Картрайт, е дошъл да ни викне за присъдата, но ще има време да го черпя едно питие. После ми хрумна, че Ърни Картрайт едва ли ползва парфюм „Пума“.

— Бре-бре, гледай ти — изрече нашата посетителка с нескрита злоба. — Мошеникът и неговият закрилник.

— Остави ме на мира, Хоси — отвърна Шушумигата и блъвна облак дим към сестра си.

Тя стоеше само на педя от мен с леко склонена глава и предизвикателно изпъчен хълбок. Много пъти съм я виждал такава, но отдавна не бях надниквал тъй отблизо в черните й очи. Аз седях, а тя стоеше, тъй че можеше да ме гледа отвисоко както в географско, така и в морално отношение. Отвърнах на погледа с лукава усмивка, която би прелъстила цял автобус клакьорки, стюардеси и зъболекарки.

Тя тръсна глава, сякаш реши, че не заслужавам внимание. После се обърна към брат си и заяви:

— Благодарение на сладкодумното ти приятелче са те оставяли на мира по-дълго, отколкото заслужаваш.

— Я стига, Джоу-Джоу — обадих се аз. — Наричай ме просто Джейк. „Сладкодумно приятелче“ звучи някак безлично.

Тя ме стрелна с очи и цялото й мургаво лице сякаш пламна. Хосефина Ховита Баросо беше самоуверена млада жена, надарена с чевръст ум, както би казала баба ми. Напомняше ми за един израз на Дашиъл Хамет: „стройна брюнетка с хищна челюст“.

— Добре изглеждаш, Джоу-Джоу — рекох аз.

— Не сменяй темата — отсече тя.

— Не знаех, че има такава. Мислех, че по навик изброяваш личните ми недостатъци.

Шушумигата ме сръчка с лакът.

— И с мен е същото. На тоя свят само Хоси е съвършена.

Тя ме огледа с присвити очи. Надявах се да е само от зловонния цигарен дим.

— Пак я карате както навремето, нали? Щом Луис загази, Джейк тича на помощ.

— Знам, че не е толкова престижно, колкото да храниш гладуващи дечица или дори да преследваш джебчии, но такава ми е професията. И ако искаш да знаеш, с брат ти сме приятели.

Без да чака покана, Джоу-Джоу намести бедро на съседната табуретка и се усмихна сдържано. Много сдържано.

— Брат ми — отвърна тя, търкаляйки думите по езика си, сякаш се мъчеше да ги опита на вкус, — е позор за човечеството. Брат ми е мързелив, малодушен престъпник, а ти си негов глашатай.

Опитах се да защитя клиента.

— Шушумигата не е мързелив.

— Няма да слушам клевети — заяви Шушумигата и се смъкна от табуретката. — Отивам да пусна една вода.

Насочих вниманието си към Хосефина. Тя имаше овално лице с изпъкнали скули и едри, сочни устни.

— Виж какви, Джоу-Джоу, мога да ти надрънкам стандартните глупости, че всеки клиент има право на най-добрата защита. Но няма да го направя. Няма и да се извинявам, че защитавам брат ти, защото той ми харесва. Още повече ще ми харесва, ако стане честен човек. Някой ден може и това да се случи. Веднъж го уредих да продава обзаведени апартаменти в Сарасота.