Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

Още веднъж я погледнах през рамо. Беше облечена с бежова памучна рокля мъничко над коляното. Черната й коса, пристегната отзад на опашка, подчертаваше още повече силната, волева структура на лицето. Не беше облечена като за процес, а и едва ли идваше да помага на Соколов, тъй като все пак ставаше дума за брат й.

Сигурно се бях вторачил в нея, защото Шушумигата усети мислите ми и прошепна:

— Направо да не повярваш, че ми е сестра, нали?

Пак погледнах Хосефина Баросо, после се озърнах към брат й. Моят клиент приличаше на наденица, натъпкана в италиански копринен костюм. При това зелен копринен костюм, който искреше под луминесцентните лампи в залата. Джоу-Джоу беше висока, стройна и в някогашните времена биха я нарекли елегантна.

Насочих вниманието си към Ейб Соколов, който обясняваше колко позорно е да мамиш почтените хора. Той напомни на съдебните заседатели за свидетелите, които вече бяха дали показания — пенсиониран авиомеханик, търговец, овдовяла учителка. Ейб страшно обичаше да отрупва заседателите със свидетелски показания. Както казва старият съдебен лекар Чарли Ригс, „Testis unus, testis nullus“. — Един свидетел не е свидетел.

Когато жертвите са симпатични, прокурорът няма проблеми. Изкарва ги пред съда, пуска една-две сълзи, праща виновника зад решетките и всички се прибират навреме за телевизионния сериал.

Соколов почваше да се насочва към приключване.

— Вие, дами и господа, подпомагате правителството при изпълнението на неговата свещена функция. — Соколов не беше особено надарен оратор, но сега отиваше към патриотарската част и речта му звучеше твърде добре. — Както са предвиждали основателите на тази държава, не някакви си съдии с перуки и тоги, а именно вие, хората от общината, ще решите кое е истина и кое лъжа, кой е виновен и кой невинен. И когато погледнете този човек… — Той отново посочи Шушумигата. — Какво виждате?

Не се удържах и стрелнах очи към своя клиент едновременно със съдебните заседатели.

— Виждате един крадец, измамник, грабител — уточни Соколов, за в случай, че някой не е разбрал досега.

Адски му се искаше да спомене полицейското досие на Баросо, но нямаше как, защото не разреших на Шушумигата да даде показания. Предишните присъди могат да се използват само при оспорване на свидетелската благонадеждност и това бе достатъчна причина да държа Шушумигата плътно до мен. А и никак не ми се искаше да вземе да мига срещу заседателите — от това придобиваше вид на патологичен лъжец.

— Затова от името на гражданите на щата Флорида…

Ама всичките ли, помислих си аз.

— … ви призовавам да признаете и двамата обвиняеми за виновни в кражба, измама, изнудване и заговор. Благодаря и Бог да ви благослови.

Соколов събра записките си, прибра цветните диаграми, с които бе обяснил някои подробности от измамата и тържествено се завърна зад масата на обвинението. Аз станах, изкашлях се и благодарих на заседателите за вниманието към делото, но се въздържах да замеся и името божие. След това посочих американското знаме зад съдията Голд и заговорих за Конституцията и нашите скъпи национални традиции. Нямах никакво намерение да отстъпвам на Ейб по тази линия.

— Нашата славна демокрация зависи от граждани като вас, готови да изоставят своя дом, своята работа, своето скъпо семейство, за да бъдат последен бастион в защитата на съгражданите си…

Винаги гледам да представя заседателите като безстрашни морски пехотинци.

— Ние имаме най-съвършената правна система на този свят…

Освен Божия съд през средновековието, разбира се. Там поне са се налагали с мечове.

— Ние с мистър Соколов имаме и други дела, чакат ни и други мошеници…

Други мошеници? Наистина ли го казах? Понякога устата ми е по-бърза от мозъка.

— Но Луис Баросо има само едно дело…

В момента, искам да кажа.

— Нещата се решават тук и сега. Това е делото на Луис Баросо. Неговият живот, и неговата съдба са в ръцете ви.

Хвърлих поглед към своя клиент. Той примига. Трикратно.

— Нашата Конституция осигурява определени правила, които да защитават хората, обвинени в престъпления. Всеки обвиняем се смята за невинен до доказване на противното — невинен, докато вие кажете нещо друго; докато се запознаете с всички доказателства и решите благодарение на своята съвест, чест, разсъдък и опит, че прокурорът е доказал неговата вина без ни най-малко съмнение. Не е работа на съдебните заседатели да допускат съществуването на доказателства, когато няма такива. Не е ваша работа да предполагате, да допълвате и да вярвате в някакви незнайни доказателства само защото обвинителят твърди, че ги има. Ние не пращаме хора в затвора само заради догадки. Не ги хвърляме зад решетките заради някакви си предположения. Не, съдебните заседатели са длъжни да огледат доказателствата и да се запитат: „Доказа ли прокуратурата своята теза без ни най-малко съмнение?“.