Пол Ливайн - Излъжи ме два пъти

Известно време продължих да им обяснявам въпроса за доказателствата. Така се прави, когато нямаш друг начин да защитиш клиента. Имам ли убедителни аргументи, не пропускам да ги използвам. Направо ги развявам като знаме и козирувам. Нямам ли аргументи, подскачам около доказателствата на обвинението и твърдя, че не са достатъчни.

— Според мистър Соколов от доказателствата се подразбирало , че мистър Баросо е бил съучастник на мистър Хорнбак. Доказателствата подсказвали , че мистър Баросо е имал полза от деянията на мистър Хорнбак. Според доказателствата излизало , че мистър Баросо е знаел какво става. Е, този вид доказателства имат определено название и всички вие сте го чували. Наричат се косвени доказателства…

Съдебните заседатели кимнаха единодушно. Добре, значи гледаха юридическите предавания по телевизията.

— … и аз ще ви разкажа една приказка за косвените доказателства. Майката е изпекла пай с боровинки и го слага да изстине върху бюфета. Заръчва на момченцето си да не пипа сладкиша, но щом остава само, то се изкатерва горе и подхваща горещия пай. Но ето че чува как майка му се задава към кухнята. Тогава грабва котката и натрива муцуната й с боровинки. Майката влиза и виква бащата. Бащата отнася котката зад хамбара, после бум! Отеква изстрел. А момченцето седи в кухнята, ближе си пръстите и казва: „Горката Кити. Още една жертва на косвените доказателства“.

Изчаках заседателите да се разсмеят. После станах сериозен и продължих малко по-тихо:

— Моля ви да не позволите Луис Баросо да стане поредната жертва на косвените доказателства.

Този път кимнаха само двама от заседателите, при това единият май заспиваше. Приключих с призив да проявят прославената почтеност на американските граждани, после си седнах. Шушумигата стисна ръката ми и ме потупа по рамото.

Отново се озърнах назад към Джоу-Джоу Баросо, но тя не пожела да ме погледне.

— Никога не сме били близки с нея — каза Шушумигата. — Докато тя правеше пясъчни питки, аз вече отмъквах коли. Винаги се е смятала за нещо повече от мен.

И всеки човек с капка здрав разум би смятал същото.

— Тогава какво търси тук? — запитах повторно аз.

— Мрази ме — отговори Шушумигата, сякаш това обясняваше всичко.

Сега, когато си спомням онзи момент, разбирам, че далеч не е било само това.

Всички си имаме дребни ритуали. В утрото преди последния ден на процеса винаги добавям към закуската си по резенче манго и папая, после пъхвам в куфарчето някое криминално романче. Не се знае колко време могат да разсъждават заседателите, а четивото ми пречи да си припомням как е протекло делото, да измислям закъснели решения и да се ругая, че отидох да следвам право, вместо да сторя нещо разумно — например да се натъпча със стероиди и да стана борец тежка категория.

Един час след като заседателите се оттеглиха в своя зловещ кабинет, аз и Баросо Шушумигата се отправихме към „Гаслайт лаундж“, където безброй адвокати са давили спомените си за съдии и заседатели в реки от леден джин. Заведението беше сумрачно, с високи табуретки от червена изкуствена кожа. Нямаше много клиенти, но въпреки това из въздуха се носеше приятният звън на лед във високи чаши.

Не обичам да разсъждавам, докато заседателите обмислят решението си. Просто седнах, поръчах бира и разгърнах „Златният бряг“ от Нелсън Демил — история за честен адвокат, компрометиран от чаровен мафиот. Шушумигата както винаги не спираше да дърдори.

Някои клиенти се стягат в очакване на присъдата. Пребледняват и се затварят в себе си. Може би поднасят безмълвни извинения към Всевишния и обещават да се поправят, ако получат втори (а може би пети или шести) шанс. На други клиенти не можеш да им запушиш устата.

Нерви.

Изчервен от вълнение, Баросо размахваше пухкавите си ръце и ме разсейваше с шумен монолог, описващ множеството етапи на неговия престъпен живот. Кацнал върху табуретката, той ампутираше с пиличка за нокти филтрите на цигарите „Марлборо“, които пушеше една подир друга, без да забелязва, че ръси пепел в скука си. От време на време прекъсваше историята, за да попита: „Нали така, Джейк?“. Вероятно проверяваше дали го слушам.

— Може би трябва да ида в Русия — заяви Шушумигата, пускайки облак цигарен дим. — У нас вече няма място за частната инициатива. Прекалено много контролни органи. Прекалено много закони. Спомням си как започнах да продавам крайбрежни терени. Цели осемнайсет месеца ринахме парите с лопата. А после дойдоха ония дръвници от Талахаси с евтините летни костюми. Какви ли документи не бяха домъкнали само и само да ни спрат работата. Божичко, цялата ми печалба отиде по съдилищата. Нали така, Джейк?