Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

Пламъците бързо обхващаха нови пространства, дим се изви през вратата и започна да изпълва кухнята. Джей се приближи до Марлене, която се беше изправила на колене на пода в ъгъла, където преди това беше паднала.

Огънят възпламени наведнъж всички патрони в револвера на Вилхелм и гърмежът ги стресна. Джей се хвърли върху нея, за да я предпази. Тя обви ръце около Джей и се притисна в него. В същия момент чуха шум от приближаващ се хеликоптер. Той изтича в кухнята и опря лице в мръсното стъкло. Не успя да види хеликоптера, но забеляза приближаващата се лодка.

— Това е Холст — изрече в уплаха той. — Връща се.

Тя стоеше на прага на кухнята, грабнала куфарчето и видеокасетата.

— Ще отида да взема харпуна — каза тя.

— Не, бягай оттук. Скрий се! Аз ще се справя с него — отвърна й той и подкрепи думите си с настойчив поглед. — Нали?

Тя кимна.

Джей се приведе и изтича към задната врата. Шумът от хеликоптер се чуваше все по-близо, но Джей така и не успя да го забележи. Щом лодката докосна началото на стария разнебитен док, Холст се прехвърли веднага на брега и уви въжето й около дървения стълб. Джей се притаи зад огромно паднало дърво, лявата му ръка зашава около него и напипа прът, подходящ да се използва за оръжие. Хвана го с две ръце като бейзболна бухалка, след което изцяло се концентрира върху маневрите на Холст. Германецът тичаше по порутения док с поглед надолу, за да избегне навреме дупки или разместени греди. Задържа се за миг на края на дока, стъпил върху мократа трева. В ръката си имаше револвер.

Продължи напред, подмина падналото дърво и щом Джей му видя гърба, се изправи и извика:

— Холст!

Изненаданият мъж моментално се завъртя, готов да натисне спусъка, но Джей го изпревари и му нанесе станалия основна негова хватка за противодействие удар с юмрук в лицето.

Холст политна назад, но още във въздуха успя да се завърти и натисна спусъка. Джей усети парване в лявото рамо. Отново беше улучен. Моментално се сниши зад падналото дърво. Холст изстреля още два куршума, които натрошиха кората на дървото точно над главата на Джей. Германецът се надигна и се изправи, лицето му беше разкривено в гримаса, червена ивица пресичаше шията и бузата му, а едното му око беше насинено. Започна бавно, но сигурно да се приближава към Бекър.

Джей обви пръсти около един от камъните до себе си и го прехвърли, без да се цели, над дървото — не успя да улучи Холст, но го притесни дотам, че германецът изстреля още един куршум. Остават му още два, прецени Джей, и се превъртя наляво, без да се надига иззад дървото — рамото зверски го заболя. За миг надигна глава и се сниши веднага щом Холст изви тяло към него и отново натисна спусъка. Както лежеше свит, Джей опита да възстанови в съзнанието си гледката, която беше зърнал преди секунди — дали му се беше привидяло, че куфарчето и видеокасетата лежат в тревата, или така беше наистина? Дали пък Марлене не се прокрадваше зад Холст с насочен харпун? Какво да направи? Да му отвлече вниманието! Да не му позволи да я усети! Беше му останал още един патрон! Джей прехвърли още един камък над дървото, после още един. Изстрел не последва. Превъртя се надясно — там Холст нямаше как да го види — и вдигна глава. „Стреляй!“, прииска му се да извика. Нададе само крясък.

В този момент Марлене натисна спусъка. Стрелата се устреми напред и се заби в основата на гърба. Германецът се изправи и извърна, за да види кой го беше издебнал в засада. Вдигна револвера нагоре, хвърли бърз поглед на Джей, цевта се люшна напред, после назад — Холст не можеше да реши в кого от двамата да стреля. В колебанието си наподобяваше олюляващ се пияница.

В този миг засвистяха куршуми, правейки на решето тялото на германеца. Той политна напред и се стовари върху падналото дърво, на сантиметри от Джей. Иззад дърветата се показа цял рояк от агенти, препасани с дебели защитни жилетки с изписана с големи букви абревиатура на Кралската канадска конна полиция. Бяха най-малко дузина.

Джей беше с превръзка през рамо. Седеше на възглавничка в кокпита. Марлене стоеше зад щурвала, а зелените й очи бяха вперени далеч напред. Беше изцяло погълната от това, с което се беше заела.

— Имаш ужасно сериозен вид.

— Просто искам да си свърша работата както трябва.

— Като се има предвид състоянието на китката ти, добре се справяш. „Дамата“ наистина е добра — допълни той.

Тя му се усмихна, очите й блеснаха.

— Как е?