Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

Чу издърпа хладното оръжие, без да гъкне. От раната рукна кръв. Черните му очи проблеснаха, а устните му се изкривиха в зловеща усмивка. Скочи върху Джей, порна рамото му и оттам шурна кръв. Джей заотстъпва назад, вцепенен от ужас, неспособен да откъсне очи от Чу. През съзнанието му преминаваха една след друга различни мисли, обвити в чувство за вина. Беше се опитал да убие човек . Продължаваше да пристъпва назад, проправяйки си път покрай ръба на задната каюта, а Чу, макар и бавно, неотстъпно настъпваше към него, кървящ, страшен, готов да го убие. Чу разбираше от ножове. И това беше съвсем понятно.

Обаче не разбираше от яхти. Джей се приведе, изтича зад утлегара на бизана и там моментално се изправи — движение, което Чу машинално повтори. После Джей се отпусна с цяло тяло върху утлегара, той се завъртя като гигантска бейзболна бухалка и перна с все сила китаеца. Чу вдигна ръка, за да се предпази от утлегара. Джей падна на колене, обви ръка около десния му глезен и яростно го задърпа. Чу загуби равновесие и се просна на палубата, като рамото му се удари в големия кнехт. Заради което нададе гърлен рев.

Джей изтича покрай левия борд напред и скочи в кокпита, сграбчи с две ръце кухненския нож и сигналния пистолет. Освободи едната си ръка, измъкна от джоба си последния патрон и зареди пистолета, тъкмо когато Чу се възправи срещу него. Замахна с крак и ритна Джей в гърдите, отхвърляйки го назад с такава сила, че той се блъсна в ръба на люка и се изтърколи в кухнята, приземявайки се върху ръката със счупените пръсти.

Последвалата прерязваща болка в миг притъпи всички сетива и изтри всякакъв разум от Джей Бекър, само инстинктът остана да го направлява. Той изтича напред, оставайки под палубата, и зачака следващия ход на Чу, искаше да разбере дали китаецът ще слезе долу, или ще остане горе — на палубата.

Чу скочи в кухнята, пренебрегвайки трапа. В този миг радиостанцията изпращя. Той я хвана с две ръце и я разби в стената.

Джей не се огледа назад. Щом чу, че китаецът е вече долу, подскочи през предния люк, подпря се на лакти, стискайки зъби, за да издържи новия пристъп на болката, и се претърколи върху палубата. Затръшна люка и тичешком се върна при кокпита.

Като котка и мишка сме, помисли си той. Котка и мишка.

Очакваше Чу отново да се насочи към кокпита. Затова вдигна от пода сигналния пистолет и се прицели, готов да го използва при появата на Чу. След което видя как китаецът отвори люка и излезе навън. Сега стоеше на носа. Джей се хвърли към регулатора и приземявайки се по корем, бутна ръчката на пълни обороти, удвоявайки скоростта. След това както лежеше, се извърна към щурвала и го завъртя с колкото сила му беше останала.

Още щом Джей увеличи скоростта, „Добрата дама“ полетя напред и Чу отново загуби равновесие. После яхтата рязко сви надясно и Чу, който тъкмо се опитваше да се изправи на крака, се оказа напълно неподготвен за внезапната смяна на посоката. Джей мушна длан под една от ръчките на щурвала, за да спре шеметното му въртене, и изкрещя от болка. После завъртя кормилото в обратна посока, подхвана скоростния лост между горната част на ходилото си и сгъвката на крака и го дръпна към себе си, зъбчатките проскърцаха и двигателят реверсира. Яхтата се разтресе, замря за миг и след това пое на заден ход.

Чу политна назад, към бушприта, лицето му изразяваше крайно объркване. Стъпалото му пропадна в котвения клюз, от инерцията тялото му се превъртя и се просна през бака зад борда. Джей се надигна на колене и завъртя щурвала в средно положение, като веднага след това с крак блъсна напред скоростния механизъм. Инстинктивно. После завъртя щурвала леко наляво. Усети как тялото се блъсна в левия борд. Сви рязко надясно и двигателят му отвърна с ръмжене, поради силния наклон изгуби равновесие и заби глава в щурвала. Точно с такава маневра окончателно беше надвил китаеца. Спусна се към кърмата и се надвеси над релинга, мъчейки се в същото време да успокои дишането си. Осакатеното тяло се носеше във водата на около шест метра зад яхтата. Джей извърна глава и погледна настрани. Никога не беше виждал нещо по-гротескно… китаецът най-сетне беше мъртъв.

Пусна котва не там, където му бяха наредили. Дали Холст и оня самоански убиец го причакваха на брега? Дали това беше крайната точка на пътуването? Какво ли щеше да си помисли Холст, щом Чу не се върнеше? Прекалено много въпроси.

Раната на рамото му не беше дълбока и даже и не го болеше. Превърза я и спря кървенето.