Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

— Това момче разчита на нас. Това ясно ли ви е? Прекрасно разбира, че имат намерение да го убият, и разчита на нас да ги спрем. Значи, не ме интересува към кого още ще се обърнете. Но искам час по-скоро да прихванете сигнала. Ако трябва, тръгнете да го търсите с катер на Бреговата охрана, направете нещо, каквото и да е. Но ми намерете тази яхта!

Помощникът му се наведе напред.

— Не искам да споря на вятъра, обаче техниката не работи при гръмотевична буря. Даже и катерът на Бреговата охрана да успее да прихване сигнала — което не ми се вярва — по никакъв начин няма да могат да направят тройно засичане на местоположението, преди бурята да утихне. Значи ще се впуснат да гонят нещо, което е известно като единичен сигнал. Това може да отнеме дни — все едно да искаш да откриеш черната кутия на катастрофирал самолет на дъното на океана. Като игла в купа сено е.

— Какво искаш да ми кажеш с това?

— Че трябва да изчакаме бурята да отмине.

— Каква е прогнозата?

Помощникът сбърчи чело.

— Не е добра. Това са заредени с електричество елементи, свързани помежду си във верига, дълга шейсет мили, и движеща се с десет мили в час.

— Значи след шест часа?

— В най-добрия случай, господине. Като се отчете и горещият летен въздух на Олимпийския полуостров, може да отнеме и цяла нощ.

— По дяволите. — Голпин разтри слепоочията си. — Какво става с Рой Кепела?

— Няма да може да ходи два-три месеца. Куршумът е разместил капачката на коляното му. Ще остане в болницата още няколко дни.

— Спомена ли му, че го местят във Вашингтон?

— Да, господине, точно както ми наредихте.

— И какво ти отговори?

— Каза, че няма да се премести там даже и да му дават милиарди долари. Спомена нещо и за пенсия. А на китайката при него подхвърли, че ще отворят ресторант в Пало Алто. Не мога да преценя дали го каза сериозно, или не.

Голпин се ухили.

— Каза, че ще го нарече „При Роузи и Рой“.

Голпин се разсмя с пълно гърло. Помощникът му не го беше чувал изобщо да се смее. Голпин бързо се укроти.

— Ангажирай още хора, за да издирят членовете на състава. Уреди ми хеликоптер за остров Сан Хуан. Като излезеш, кажи на Емили да ме свърже с Кралската канадска конна полиция в Британска Колумбия. Ще ни е нужна тяхната помощ.

Помощникът му се затича към вратата. Щом остана сам, Голпин отново даде воля на смеха си. „При Роузи и Рой“. Само като си го представеше!

Джей реши да рискува и не се регистрира в Бреговата служба на Канада. Според инструкциите, които му бяха дадени, на буй седемнадесет трябваше да плава на север, да пусне котва в заливчето пред най-южната точка на остров Солтспринг и там да чака до здрачаване. Трябваше да изчака да се появи сигнална ракета и тогава да отиде с лодка до брега. Там щеше да го чака Марлене.

Марлене.

Плаването му отне повече време, отколкото очакваше, заради ужасната буря. С вълнението положението не беше чак толкова страшно, но гръмотевиците трещяха оглушително и следваха една след друга. Все едно се намираше на предната бойна линия и около него нестихващо се разнасяха оръдейни изстрели.

Като влезе в една теснина, образувана от две стърчащи над водната повърхност скали, Джей включи навигационните светлини. До залез-слънце оставаше около час, но буреносните облаци изцяло бяха затъмнили небето. Знаеше, че те щяха да се вглеждат, търсейки къде е „Добрата дама“. Всякакъв елемент на изненада щеше само да работи в негова полза. Ако просто намалеше скоростта или успееше някак да отложи срещата, това щеше да даде време на ФБР за по-добра реакция. Може би точно сега стоварваха цяла група на острова, за да устроят засада, така както му бяха обещали. Преди час беше видял воден самолет да лети ниско, опасно ниско между светкавиците. Сигурно бяха федералните.

Беше много трудно да се различи нещо при тази светлина, така че Джей концентрира вниманието си върху парчето земя, разположено от срещуположната страна на заливчето. Прецени, че откъм брега нямаше как да се забележи „Добрата дама“ и ако успееше да я придвижи до брега отсреща, преди да се е спуснала тъмнината, можеше даже да успее и той да слезе на брега и там да ги издебне и нападне.

Както се беше загледал натам и заради бръмченето на двигателя, както и заради оглушителните гръмотевици и поройния дъжд, той нито чу, нито видя малкия сал „Зодиак“, който се подаде иззад издадената над водата скала. Безшумният му извънбордов електрически двигател бързо преодоляваше разстоянието до тромавата яхта.