Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

— Наистина успя за известно време да ме водиш за носа — започна Кепела.

Зачуди се какво ли щяха да решат момчетата в пикапа, щом чуеха, че нагазва в щекотливата тема. Щяха ли кротко да чакат до вратата, или директно да нахлуят? Реши, че трябва да действа бързо, преди да са се окопитили.

— За какво говориш, Рой? — попита Бранденбърг, докато пъхаше пистолета в джоба на панталона си, използвайки за прикритие отворената вратичка на барчето.

— Трябваше да се усетя, още докато ми даваше парите. Когато ми изплати билета в брой. Това беше грешка.

Ръката, с която държеше чашата си Бранденбърг, видимо потрепери, докато отпиваше. Кубчетата лед звънко се удариха в стените на чашата.

Кепела продължи, поведената от него игра започваше да му харесва.

— Но като цяло планът е направо брилянтен. Кой ти плаща — Холст или Вилхелм?

— Слушай сега…

— Не, господинчо, до гуша ми дойде да те слушам. Сега ти ще ме чуеш.

Съзнаваше, че Марк Голпин едва ли е очаквал такъв развой на събитията. Марк на негово място би въвлякъл Бранденбърг в подробен разговор за операцията, така че да си признае всичко, и това, което се знаеше, и това, до което не бяха успели да се доберат, за да очертае цялата картина. При него обаче имаше и личен момент. Нямаше значение, че беше противно на плановете на Марк Голпин, Кепела си беше представял нещата точно така. Гледаше право в Бранденбърг и го заклинаше: „Насочи пистолет срещу мен, задник такъв. Дай ми повод“.

— Чакай малко — възрази Бранденбърг.

— Всичко ми е известно, господинчо. Колко още агенти като мен си хващал на същата въдица, а? Пет, десет? Колко други съдби си прекършвал, а? Едва онзи ден ми просветна кой може да си — излъга го Кепела, за да му внуши, че е единственият, който е разгадал тайната му роля, и да го принуди да се защитава. — Отново прекарах разговорите ни през главата си и всичко си дойде на мястото. Знаеше за Роузи, преди още да ти бях казал за нея. Знаеше всичко и за Холст. Проверих досиетата, глупава главо — каза той, импровизирайки напълно в този момент, — оказа се, че никой не знае за връзката между Холст и Вилхелм. Само ти. Какво ще кажеш?

Бранденбърг беше напълно зашеметен. Опита се да запази спокойствие, докато пъхаше ръка в джоба с пистолета.

— Друго има ли, Рой?

— Ето го другото.

И Кепела размаха пистолета си над масата.

Бранденбърг изстреля два куршума изпод масата, което накара Кепела да подскочи върху стола си. Рой улучи тавана и едновременно с това изпусна пистолета върху масата — той се плъзна и полетя долу. Коляното му се разкъсваше от болка. Вторият куршум беше минал встрани. Бранденбърг се изправи и отново стреля, но Кепела успя да се сниши и така се спаси. До открехнатата врата със скок зае позиция един от агентите на ФБР, докато другият изрева:

— ФБР, хвърли оръжието!

Бранденбърг хвърли бърз поглед наоколо. Пръв в полезрението му попадна агентът, насочил оръжие към него, после — Кепела, който се мъчеше да достигне падналия си пистолет. Вилхелм му беше обещал, че ще се погрижат за жена му каквото и да се случи. Нямаше никакво намерение да прекара остатъка от живота си в килия с размери два на два.

— Хвърли оръжието! — изрева отново агентът.

Бранденбърг пъхна цевта в устата си и натисна спусъка.

Джей пристигна изтощен в осем без петнадесет вечерта пред Американ Кемп. Скоро щеше да се спусне и нощта. Наближаваше отливът и затова реши да хвърли котва далеч от брега.

Беше се спуснала лека мъгла и през нея слънцето се провиждаше като забулено в пелена. Джей се бори с умората си, наблюдавайки как небето на запад от оранжево стана червено, а след това порозовя, докато най-накрая светлината бе погълната и заменена от студено сиво, съвсем скоро преминало в мрачно синьо. Отвори си консерва с риба тон, хапна малко и си легна в предната кабина, която считаше най-безопасна, тъй като имаше два изхода — горен люк, който извеждаше в предната част на яхтата, а през кухнята се излизаше на трапа и оттам на палубата. Под възглавницата си беше сложил сигналния пистолет на „Добрата дама“ и огромния кухненски нож. Друг нож беше прикрепил към глезена си. Сравнително спокоен затвори очи.

Когато отново ги отвори, вече беше сутрин. Беше спал като пън. Посрещна го същата червена светлина, която беше наблюдавал предната вечер, само че от изток. А вместо мъглата, небето беше изпъстрено с облаци, оцветени в розово. Щом сутрин червено е небето, моряко, ти бъди нащрек. Той потрепери от внезапно присвилата го болка в пречупените пръсти. Някакъв набеден за лекар в полицията ги беше стегнал в шини и дълго го беше убеждавал, че след време ще зараснат. Джей не беше толкова уверен.