Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

— Да имаш нещо против? — попита той, размахвайки цигарата.

— Имам.

Флинт сви рамене и загаси цигарата.

— Както искаш. И на мен ми пречат.

— Значи ме задържа на телефона, за да разбереш откъде се обаждам.

— Май така направих. От часове те търсим, момче.

— Изобщо не подозирах тази работа.

— А аз разчитах да ни се обадиш.

Разнесе се звънец. Той вдигна слушалката и изрече само една дума:

— Добре.

После затвори и се обърна към Джей:

— Дошъл е един човек, който иска да се срещне с теб. Аз напускам полесражението.

И разтърка уморените си очи.

— Ама какво става?

Джей усети как сърцето му се разлудува — страхът, който изпита този път, беше от съвсем друго естество.

— Той ще ти обясни. Такива като него не говорят наляво и надясно.

— Кои са те?

Флинт се изправи и започна да подрежда някакви документи. От това хаосът върху бюрото не намаля. Детективът си взе кутията с цигарите и запалката.

— Не се инати, момче, и няма да имаш никакви проблеми. Само се навий да помогнеш, ясно? Ще улесниш живота на всички и своя .

Джей проследи с поглед Флинт, докато той се измъкна иззад бюрото и отвори вратата. На прага й стоеше мъж с притеснен израз на лицето.

— Твой е — каза му Флинт.

— Ами Джоко? — намеси се Джей.

— Ще се погрижим за него — увери го Флинт. — Само помни какво ти казах.

Другият мъж влезе в офиса и затвори вратата. Имаше много приятна външност и подбрани с вкус дрехи. Челюстните му мускули играеха непрекъснато. Подаде му ръка и Джей я стисна без особен ентусиазъм.

— Името ми е Марк Голпин. Аз съм директор на Регионалната дирекция на ФБР — Сиатъл.

— Заради Рой Кепела ли е всичко това?

— Защо питаш?

— Флинт ми каза, че е работил във ФБР. Казах му, че видях как го убиха, но той не ми повярва.

— Жив е, Джей. Куршумът само го е ранил.

— Не е възможно. Аз лично го видях. Мъртъв е.

— Кепела е много добре обучен, ето такъв е той. В момента е в болница, но съвсем скоро пак ще е на крака. Постарал се е очите му да изглеждат неподвижни, за да измами Холст. Смята, че ти си му спасил живота. Ако не си бил ти да се намесиш в същото време, щял е със сигурност да се прости с живота си. Благодарности от него ще получиш по-нататък. Сега да се погрижим за друго.

— Ще ви кажа това, което казах и на Флинт. Отвлякоха приятелката ми. Не трябва да казвам на никого, още по-малко на полицията или на вас. Ако го направя, ще я убият.

— За Марлене ли става дума?

— Възможно е.

— Какво искат срещу нея, Джей?

— Вече ви казах, не трябва да знаете.

Лицето на мъжа за миг се покри с червенина, която запълзя и към шията му.

— Изобщо не си въобразявай, че разполагаш с много козове в тази игра. Поне половин дузина обвинения можем да предявим срещу теб. И какво ще стане с нея, ако те затворим? А защо вместо това не започнем да си сътрудничим и да видим докъде можем да стигнем с общи усилия? В тази игра има още толкова хора намесени, за които едва ли подозираш.

— Ами разкажете ми за тях. Не виждам голяма разлика между вас и Флинт. Всички други са слепци, само вие сте всезнаещи. И го казвате с такъв тон, че ми иде да повърна. Това не ви е някоя от вашите игрички. Никаква примамка, уловка и така нататък. Става дума за жената на живота ми, ако искаш да знаеш.

Голпин, който междувременно беше седнал на освободения от Флинт стол, се облегна назад.

— Добре, нека разгледаме нещата от гледна точка на това, какво ти си успял да свършиш досега, Джей. Смяташ ли, че си се справил добре? Обаче си отговори честно. — Голпин внимателно се вгледа в сините очи на Джей. — Какво щеше да направиш на мое място?

— Щях да пусна Джей. За да отиде и спаси Марлене.

— Наистина ли? Помисли си още веднъж. — Изправи се. — Аз мога да си позволя дълго да те чакам, но Марлене дали ще може? Сега те оставям, за да прецениш какво решение ще вземеш. Ако се съгласиш да ни сътрудничиш, единственото, което ще искаме, е да ни позволиш във всеки един момент да знаем къде се намираш. Това е всичко. Ако не се съгласиш, ще те арестуваме. Помисли си.

И Джей остана сам. Хвърли поглед през рамо и видя през прозрачната преграда как Голпин отиде до чешмата и си наля вода в конусовидна хартиена чаша. Изведнъж се извърна и погледите им се срещнаха. Джей сведе поглед и извърна глава.

Изминаха пет дълги минути, преди Голпин отново да седне зад бюрото на Флинт и да го попита:

— Е, какво решаваш?

— Ако разберат, че ме наблюдавате, ще я убият. Съвсем сигурен съм, че ще стана така. Намираме се в задънена улица.