Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

Погледна още веднъж навън и изведнъж забеляза, че пейзажът доста се е променил. „Добрата дама“ изобщо вече не се намираше пред Американ Кемп. Тичешком се изкачи на палубата и видя, че островчето сега представлява малка тъмна точица отдясно на яхтата. Отиде на носа и изтегли котвеното въже. Беше срязано — свършили бяха тази работа с нож, докато е спял. И силният отлив го беше завлякъл няколко мили на запад от остров Сан Хуан и най-вероятно вече се намираше в канадски води.

По закон Джей трябваше да регистрира „Добрата дама“ пред канадските митнически власти в едно от двете пристанища — Фрайдей или Бедуел. Тъй като вече беше задминал Фрайдей, трябваше значи да отиде в Бедуел. Вероятността яхтата да бъде претърсена от канадците на митницата беше някъде към двадесет и пет процента. Ако Джей обаче решеше да подмине митницата, осланяйки се, че заради натоварения в почивните дни трафик нямаше да го забележат, и после го спипаше морски патрул, тогава сто процента щяха да го претърсят. Често беше ставал свидетел на подобни сцени. Канадците бяха изключително усърдни в това отношение. Изчакваха, докато слънцето започваше да клони към залез, и тогава с пълна пара се заемаха да претърсват най-предпочитаните за подслон широки заливи или скалисти малки заливчета по границата. В почивен ден като днешния щеше да има голям улов и да падне голяма работа; това означаваше, че най-вероятно много повече хора на закона щяха да бъдат мобилизирани, за да я свършат. Затова Джей реши да разбере какво толкова има на яхтата и къде точно са го складирали. Нямаше смисъл да чака други хора да го открият вместо него.

Първо се зае да търси отпред, размествайки дъските на пода и преравяйки навсякъде, където бяха прибрани платна и всякакви принадлежности за подводно плуване. Нищо. Претърси методично всички кътчета в кухнята. Щом стигна до телевизора, изведнъж като че нещо му просветна. Свърза го с адаптера от дванадесет волта и го пусна. Не проработи. Провери кабелите и свързването и пак направи опит. Отново не се задейства. Тогава реши, че Холст е скрил нещо в телевизора.

Продължи да се мята из кухнята, ядосан, че не му идва наум къде другаде да търси.

Прехвърли се в каютата на Марлене. Там провери във всяко чекмедже и при видеокасетите, където беше открил тази със записа на Рой. Нищо. Извръщайки глава към койката, забеляза, че на хранилището под нея е сложен нов катинар. Изтича бързо до кокпита и взе кутията с инструментите. След като изкриви две отвертки, успя да развие два болта и механизмът поддаде. Вътре имаше четири неотваряни мукавени кутии, всяка с надпис „Зайкорпс“ — компютри.

До ушите му долетя глас — от радиостанцията. Втурна се навън от каютата, мина през кокпита, скочи долу в кухнята и останал без дъх, отговори.

След миг с него се свърза Холст:

— Спомняш ли си нощта, когато седна при нас с Марлене в „Сините пясъци“? Край.

— Да. Край.

— Ориентирай се по картите. Трябва да тръгнеш към буй, чийто номер отговаря на датата, на която се срещнахме. Там ще получиш финалните инструкции. Край на връзката.

Джей напрегна ума си. Сряда ли беше или четвъртък? Провери календарчето в портфейла си. Сряда. Сряда, седемнадесети. Буй номер седемнадесет.

Разгърна картите и трасира с пръст пътя, който трябваше да измине, от буй до буй и от веха до веха. Тъй като лоциите бяха от по-старите, имаше приложени и ориентировъчни снимки. Номер седемнадесет се оказа южно от остров Солтспринг, Британска Колумбия, Канада.

Оказа се прав. Бяха го използвали да превози компютрите в Канада. А Холст постъпи много предвидливо, в случай че някой ги подслушваше — а нали точно това правеха хората на Голпин.

Закуси набързо, няколко минути посвети на дълбок размисъл и пое курс към буй номер седемнадесет. Да подлагаш такъв изящен и отличен мореходен съд на вибрациите, които двигателят предизвикваше, си беше направо престъпление. Джей винаги предпочиташе да плава на платна, но сега ситуацията не го позволяваше — очакваха го колкото се може по-скоро.

След час се разрази гръмотевична буря.

Марк Голпин не повярва на ушите си. Помощникът му нервно помръдваше в стола срещу него.

— Преди два часа дойде и ми каза, че „Добрата дама“ е изчезнала през нощта. Сега идваш и ми казваш какво — не стига, че ние сме загубили сигнала, ами и от Въздушните сили не могат да я открият. Нима очакваш да ти повярвам?

— Не можем да контролираме времето, господине. Радиостанциите са с нарушено действие при гръмотевична буря. Сигурен съм, че щом бурята утихне, ще успеем да определим местонахождението й. Сега се опитваме да се свържем с един от членовете на състава, за да разберем кога е станала срещата. Така ще знаем и към кой буй се е насочил. Това е, което можем да направим, преди времето отново да заработи за нас.