Ридли Пиърсън - Кръвта на Албатроса

— Той е на яхтата, проверява стоката.

— Преди колко време тръгна?

— Преди минути. Няма да се забави.

— Леко ли мина всичко там?

— Едва ли може да се нарече леко, но сега всичко е наред.

— В такъв случай съм длъжен да ви дам това.

И той извади една видеокасета и я остави върху масата до себе си.

Видът на касетата смути Марлене.

— Откъде да знам, че е единственото копие?

— Няма откъде. Просто трябва да повярваш на думата ми.

Смехът я задави.

— Не ми ли вярваш? — попита той.

Джей видя дясната ръка на мъжа да се плъзга бавно към гърба на якето и да изважда малък револвер. Джей се отпусна с цяло тяло върху вратата и успя напълно да изненада Вилхелм. Той политна назад и изпусна оръжието. То се плъзна по пода към дневната. Джей се затича натам, но докато подминаваше Вилхелм, едрият мъж подложи крак и го препъна. Джей рухна по корем, приземявайки се върху ръката със счупените пръсти, и изрева от болка. Марлене стана и направи крачка към Вилхелм. Но той беше по-бърз и скочи на крака. Изтласка я без усилие само с една ръка. Тя се прекатури през стола и политна в ъгъла на стаята.

Джей се беше изправил на колене и напредваше към револвера. Тъкмо успя да улови дръжката му, Вилхелм скочи върху него, оставяйки го без дъх, и посегна към ръката с револвера. Двамата се сборичкаха кой да овладее оръжието, но то се изплъзна от хватката на Джей и полетя в срещуположния ъгъл на дневната. Вилхелм го проследи с поглед, давайки и на Джей тази възможност. Но Джей се възползва от краткия отдих, за да свие ръката си в юмрук и да го стовари върху ухото на противника си. Едрият мъж се изтърколи на пода и без бавене се запромъква към револвера.

На Джей, опитващ се да си поеме дъх, движенията на Вилхелм му се сториха странно забавени. Изведнъж всяка секунда придоби времетраенето на тридесет секунди. Вилхелм се приближаваше сантиметър по сантиметър до мястото, където беше револверът, без да вижда къде е точно, събаряйки мебелите по пътя си. Вниманието на Джей беше привлечено от керосиновия фенер с мрежесто чорапче, окачен точно над него. С мъка започна да се изправя на крака. Вилхелм събори един стол по пътя си, но така и не успя да види къде точно е револверът. Джей се беше изправил. Протегна ръка, откачи фенера и реши да счупи стъкленото му шише, замахвайки към каменната стена. Вилхелм се претърколи настрани и се извърна назад, обзет от паника. До този момент не беше успял да открие револвера, затова сега сграбчи преобърнатия стол и го запрати към Джей, след което веднага отново затърси с поглед оръжието. Летящият стол се стовари с цялата си тежест върху гърба на Джей. Прониза го болка. Шишето се удари в стената и се строши. Без дори да премисли предварително, Джей знаеше, че ако просто хвърлеше запаления фенер към Вилхелм, пожар нямаше как да се разгори, защото пламъкът, задържан от стъклото, можеше да угасне преди да успее да се съедини с разлелия се от резервоара керосин. Но ако счупеше шишето предварително, пламъците щяха да лизнат горивото още в момента на контакта с набелязаната цел. Замахна с ръка нагоре, сви лакът и запрати с всичка сила обляния в керосин фенер към Вилхелм, който тъкмо беше открил револвера.

Изненаданият Вилхелм се изправи, за да заеме по-добра позиция за стрелба. Инстинктът му беше отличен. В последната възможна секунда изви тяло, пръстът му почти беше натиснал спусъка, но в същото време гърбът му беше обхванат от пламъци.

Джей гледаше, неспособен да помръдне.

Вилхелм реагира мигновено, пусна револвера и се освободи от горящото яке. Залегна на пода и се претърколи към Джей, като едновременно опитваше с потупване на ръцете да потуши огъня върху панталоните си. Пожарът се разрази в ъгъла на стаята, прехвърли се върху мебелировката и скоро стените също бяха в пламъци. Вилхелм като по чудо загаси огъня върху панталоните си и скочи на крака.

Джей се завтече вън от стаята. Извърна се, за да види какво става с Марлене — тя тъкмо се съвземаше след падането си в ъгъла. Блъсна вратата към кухнята и прекрачи вътре, Вилхелм го следваше плътно. Джей се завъртя на пети и ритна германеца между краката, който се сгърчи и полетя напред. Джей инстинктивно сви лявата си ръка в юмрук и го подложи под лицето на Вилхелм — и двамата изреваха от болка. Ударът отхвърли германеца встрани, като Джей в добавка го ритна в челюстта и му я счупи. Вилхелм рухна на пода в безсъзнание, от панталоните му все още се виеше дим, ризата му отзад също беше прогорена.